— Добро утро.
— Добро утро.
Буи Кейто и Джейнълин Такет се гледаха от двете страни на бюрото в тясната канцелария на склада. Той с изненада установи, че очите им са на една линия. Не беше забелязал при първата им среща, че е висока почти колкото него. Беше му се сторила толкова изящна, дори крехка, седнала зад огромното си писалище, и притеснена като курва в черква.
Как можа да му хрумне подобно сравнение, когато се намираше в присъствието на такава дама? Сякаш изрекъл мислите си на глас, той побърза да замаже грешката си.
— Извинявайте, че ме нямаше в „Палмата“, когато сте ме търсили. Хап — господин Холистър, ми предаде съобщението ви да мина, щом ми е удобно. Сега удобно ли е?
— Да, много мило от страна на господин Холистър, че не е забравил.
— Винаги се е държал свястно с мен.
— Е, благодаря, че дойдохте. Седнете, моля.
Тя посочи железния стол зад гърба му. Той се настани в него, а тя отново зае мястото си до бюрото. Внимателно приглади полата си отзад и едва тогава плавно се отпусна. Някои жестове, като последния, извършваше грациозно, без да се замисля. Но в други моменти, особено когато гледаше право в него, движенията й ставаха резки и некоординирани, като на новородено жребче. За първи път срещаше такъв нервак. Ако й викне „Па!“, сигурно тутакси ще припадне.
Не можеше да си представи защо госпожица Джейнълин се притеснява от това събеседване. Тя държеше всички козове в ръцете си. Той зависеше от нея, неговото бъдеще висеше на косъм, а не обратното.
— Аз… — Тя сбърка и се прокашля, за да продължи. — Отвори ни се едно място за работа.
— Да, мем.
Огромните й сини очи станаха още по-големи.
— Вие сте знаели?
Кога най-сетне ще се научи да си затваря тъпия плювалник?
— А, ъъъ, чух, че сте уволнили един, след като сте го обвинили в кражба.
— Но той наистина крадеше! — Гръмкото й възклицание стресна и двамата. Тя се засрами от избухването си. Буи реши да я успокои и така да отбележи няколко точки в своя полза.
— Не се и съмнявам, госпожице Такет. Нямате вид на човек, дето ще седне да хвърля обвинения, без да е сигурен в тях.
Буи беше чул как мъжът, на когото всички викаха Мюли, едва ли не се хвалеше, че бил уволнен от „оная дръглива кучка Такет“. Обидните имена, с които червенокосият бе обсипал Джейнълин и грубия начин, по който бе говорил за нея, не си уйдисваха със спомените на Буи за тихата, срамежлива дама, с която се бе запознал.
Поразпита предпазливо наоколо и научи, че Такетови минават за справедливи люде. Очаквали от работниците им да се трудят яко, но плащали добре. За госпожица Такет се разправяше, че била особено разбрана и не вадела душата на хората. Очевидно Мюли Бил беше не само крадец, но и лъжец.
— Тоя тип Мюли е едно гадно плямпало, госпожице Такет — каза Буи. — Затуй не му се вързах много на дрънканиците. Просто се чудя, защо губим от ценното ви време да приказваме за него.
— Той беше сондьор.
— Да, мем.
— Предлагам ви неговото място.
Сърцето му подскочи, но лицето му остана безизразно. Беше се надявал, че го вика за работа, но още не можеше да повярва на късмета си, никак не би се изненадал, ако в следващия момент му удари плесница.
— Звучи страхотно. Кога започвам?
Тя заопипва копчетата на блузата си.
— На първо време смятам — рече несигурно — да изкарате един пробен период. Да видим как… как ще се справите.
Ето на. Плесницата не закъсня.
— Да, мем.
— Компанията принадлежи на семейството ми, господин Кейто. Аз съм едва трето поколение в нея и се чувствам длъжна да защитавам…
— Боите ли се от мен, госпожице Такет?
— Да се боя? Не — отвърна тя и престорено се изсмя. — За бога, не, разбира се. Просто може да не ви хареса да работите за „Такет Ойл“, постоянното назначение вероятно ще ви създаде известни трудности, след като наскоро сте излезли от…
Тя се размърда неспокойно на стола си.
— Ако след време и двете страни са доволни една от друга, ще ви дам постоянно място. Как ви се струва? — Хвърли му неуверена усмивка.
Буи също се размърда на стола и замачка периферията на шапката между пръстите си, забил поглед в нея. Ако друг му беше предложил временна работа, докато докаже, че го бива, щеше да му отвърне „еби си майката“ и да му тръшне вратата. Но беше наясно докъде може да го доведе лютият му нрав и го обузда.
— Всичките ви нови служители ли минават през тоя, ъъъ, пробен период?
Тя навлажни устните си с език и пак се хвана за копчетата на блузата.
— Не, господин Кейто. Но, честно казано, досега не ми се е случвало да назначавам човек, пуснат условно от затвора. Аз нося отговорност работата да върви без засечки. Не искам да сбъркам.