— Извинявай, постоянно забравям да ги донеса. Но бригадирът му твърди, че се справял чудесно. Не закъснявал и се трудел съвестно. Сработил се бил и с останалите. Не създавал проблеми. Не са постъпили никакви оплаквания от него.
— Още не мога да проумея защо Мюли напусна така изведнъж, без всякакво предупреждение.
Джейнълин бе разправила на Кий подробностите около изгонването на Мюли, но го бе помолила да не казва на Джоди. Ако тя разбере, че такъв доверен служител е излязъл крадец, ще вземе да кипне и кръвното й, което и бездруго е високо, още по-опасно ще скочи. Кий се съгласи с нея. Той знаеше също, че Буи Кейто е бивш затворник, излязъл съвсем наскоро оттам. Още преди Джейнълин да ги запознае, той го беше виждал в „Палмата“. Хап му беше открехнал тайната за Кейто.
Кий не изпитваше предубеждение към бивши осъдени. Преди две-три години и той бе прекарал няколко дни в един италиански затвор. Кейто се държеше дружелюбно, но без да се мазни. Не дрънкаше много, вършеше си работата и гледаше да не се забърква в неприятности. Далеч не можеше да се каже същото за мнозина мъже без затворнически досиета.
Възгледите на Джоди за социалната реформа не бяха особено либерални. Тя не търпеше грешки. Не би приела бивш осъден в редиците на компанията, така че колкото по-малко знаеше за миналото на Кейто, толкова по-добре за всички. Мюли беше напуснал, Джейнълин му бе намерила подходящ заместник. Бяха и казали само толкоз. Но тя явно надушваше нещо гнило. Не за първи път повдигаше този въпрос.
Кий продължаваше да гледа безизразно и се надяваше, че и Джейнълин ще направи същото. Но на нея лъжите не й се удаваха лесно, под всевиждащия взор на майка си Джейнълин неспокойно въртеше сребърните прибори в ръцете си.
— Кейто не е ли оттук някъде?
— Не, мамо. Израсъл е в Западен Тексас.
— И не знаеш кои са родителите му?
— Мисля, че са починали.
— Женен ли е?
— Не.
Джоди продължаваше да гледа втренчено дъщеря си и да пуши. След една безкрайно проточила се тишина, Джейнълин нервно стрелна с очи Кий.
— Кий го е виждал. Според него е наред.
По дяволите! Не желаеше да попада под кръстосан огън. Но се впусна да помага, на сестра си.
— Стори ми се добро момче.
— И Дядо Коледа е добър. Но това не значи, че може да различи петролен кладенец от задника си.
Джейнълин трепна от грубия речник на майка си.
— Буи разбира от петрол, мамо. От дете работи в бранша.
След като и бездруго беше въвлечен в спора, Кий взе страната на сестра си.
— Кейто си гледа работата. Джейнълин го одобрява, както и останалите. Какво повече можеш да искаш? — Знаеше, естествено, какво иска майка му — Джоди искаше да бъде млада, здрава и силна; искаше да държи юздите на компанията в ръцете си и й беше неприятно, че Джейнълин е назначила човек, без да се допита до нея. Дори да беше наела самото превъплъщение на Х. Л. Хънт, Джоди пак нямаше да е доволна.
— Работи вече… колко време, Джейнълин, две седмици?
— Точно така.
— И не е направил нито една издънка — продължи той. — Тъй че, според мен, Джейнълин е взела разумно управленческо решение.
Джоди се обърна към него, преизпълнена с презрение:
— Като че твоето мнение има някакво значение, когато става дума за „Такет Ойл“.
— Не говорех като специалист в петролния бранш — отвърна спокойно Кий. — Просто като човек, който е разменил пет приказки с друг. Кейто ме погледна право в очите, сякаш нямаше какво да крие. Срещнах го в края на деня. Беше подгизнал от пот и дрехите му бяха изцапани, което недвусмислено показваше, че си е скъсал задника от бачкане в жегата.
Джоди изпусна струйка цигарен дим към тавана.
— Май не е зле да вземеш някой и друг урок по трудова етика от тоя приятел Кейто. Няма да се презориш, ако се поизпотиш, поизцапаш и свършиш малко работа.
— Кий не стои със скръстени ръце, мамо. Оправи ключалката на вратата в гаража.
— Дреболия. Аз имам предвид яко бачкане, да се напъне, докато му избие пот на челото.
— Тоест на петролните ти кладенци. — Въпреки най-добрите си намерения да се владее, гласът на Кий се повиши.
— Няма да умреш, я, нали?
— Не. Няма да умра, но не е по моята част. А по твоята.
— А, затова никога не си искал да се намесваш в бизнеса. Защото съм там преди теб? Не желаеше да бъдеш командван от жена.
Кий поклати глава и печално се изсмя.
— Не, Джоди. Никога не съм имал желание да се намесвам в бизнеса, защото не ми е по вкуса.
— Защо?
Джоди не се задоволяваше с простички отговори. Не помнеше случай, тя да не го е карала да обяснява, защитава и доказва мненията си, особено ако се различават от нейните. Не се учудваше, че баща му бе потърсил спасение в прегръдките на други жени. С Джоди всичко се превръщаше в състезание, за да се види кой ще надделее. На един мъж бързо би му втръснало.