Насили се да запази хладнокръвие и каза:
— Може би ако още търсехме нефт и работата криеше предизвикателства, щях да се навия.
— Тресе те жажда за вълнуващи преживявания, така ли?
— Еднообразието не ми допада.
— Тогава е трябвало да се родиш през време на треската. Браншът привличаше тъкмо такива като тебе. В Източен Тексас беше тъпкано с комарджии, мошеници, шарлатани и курви. Всичките отявлени авантюристи. Залагаха на едро. Пукната пара не даваха за бъдещето и не се спираха пред нищо. Такъв живот би ти харесал, нали? Не се чувстваш щастлив, освен ако не вървиш по опънато въже и от двете страни не те дебнат крокодили, които само чакат да паднеш, за да те изядат. Също като баща си, душа даваш за приключения.
Кий така силно стискаше зъби, та челюстите го заболяха.
— Мисли си каквото щеш, Джоди. — после се наклони напред и заудря по масата с показалец, за да подчертае всяка изречена дума. — Но никога не съм искал, нито ще искам да клеча над някакви си смрадливи петролни кладенци.
— Кий — изохка съкрушено Джейнълин.
Столът на Джоди изстърга по пода и почти я заглуши. Лицето й беше почервеняло.
— Тия смрадливи кладенци ти дадоха възможност цял живот да си развяваш байрака! Те ти осигуряваха храна, дрехи, купуваха ти нови коли и платиха обучението ти в колежа!
Кий също се изправи.
— За което, покорно благодаря. Но нима трябва да стана нефтаджия, та да ти се отплатя, че си изпълнила родителските си задължения? Ако вие с татко бяхте сондьори, да не би от това да следва, че и аз трябва да се ровя цял живот в мръсотията? От Кларк никога не си очаквала да се захване с петрола, защо тогава то да важи за мен?
— Кларк имаше други планове.
— Откъде знаеш? Питала ли си го някога какво иска? Или просто изпълняваше твоите планове?
Джоди се изпъна.
— Неговото бъдеще беше предначертано и той щеше да го осъществи, ако не беше оная курва, докторката, дето я разкарваш насам-натам.
— Това беше спешен случай, мамо — намеси се Джейнълин. — Момиченцето е щяло да умре, ако не е бил Кий.
Злополуката с Лети Ленард бе отразена като основно заглавие в местния вестник.
— Благодаря ти, Джейнълин — каза Кий, — но не е необходимо да ме защитаваш. Щях да постъпя по същия начин, дори да се касаеше за куче, камо ли за малко дете.
Но Джоди я интересуваше само един аспект от драмата.
— Предупредих те да стоиш настрана от Лара Портър.
— Не бих път до болницата заради нея, по дяволите. Направих го заради детето.
— Пак за детето ли мислеше, когато плати вечерята на докторката?
Вместо да се изненада или смути, че тя знае и за скарата, която бяха хапнали заедно с Лара Малори, той сви рамене.
— Не бях ял цял ден. Бях гладен. Беше с мене, когато реших да се отбия.
Очите на Джоди изгаряха от ярост.
— За последен път ти казвам. Стой настрана от нея. Върви да пиеш и да блудстваш с някоя друга.
— Благодаря, че ми напомни. Тая нощ позакъснях.
Отиде до бюфета, наля си чаша уиски и предизвикателно я гаврътна.
Джоди издаде звук на отвращение, обърна се и излезе от трапезарията с войнствена стъпка, след което се заизкачва по стълбите към втория етаж.
— Защо не можете да се погаждате с нея?
Кий понечи да се нахвърли върху сестра си, за да се защити. Измъченото й лице го спря.
— Джоди първа започна, не аз.
— Знам, че не е лесна.
Той се изсмя жлъчно на мекото й сравнение.
— Благодаря ти, че не издаде тайната ми за господин Кейто. Мама не би допуснала бивш осъден в редиците на компанията, дори да се проявява като образцов работник.
Кий вдигна въпросително едната си вежда.
— Образцов работник? Не е ли прекалено рано за такова заключение?
— Не става въпрос само за господин Кейто — рече свенливо тя и побърза да смени темата. — Наистина ли я заведе на вечеря?
— Кого? Лара Малори ли? Господи, какво толкова е станало? Прескочих до Боби Скарата за ребърца. Тя беше с мен, защото трябваше да я откарам до тях от летището. Това е всичко. Престъпление ли е?
— Тя ми се обади по телефона.
Ядът му се изпари.
— Какво?
— Позвъни ми миналата седмица. Изневиделица. Бях в службата, когато се обади и се представи. Държа се много мило. Покани ме на обяд.
Той се изсмя.
— Поканила те е на обяд? — струваше му се абсурдно.
— Така се изненадах, че не знаех какво да отговоря.
— И какво й отвърна?
— Отказах, разбира се.
— Защо?
— Кий! Това е жената, която съсипа политическото бъдеще на Кларк.