— Трябва да я прегледате.
Лара се обърна към Кий, който се беше обадил.
— Да я прегледам за какво? Щом не е болна…
— Става дума за гинекологичен преглед.
Лара го зяпна въпросително в очакване на отговор. Той не продума, изражението му остана непроменено. Момичето притеснено хапеше долната си устна.
— Хелън — попита внимателно Лара, — да не са те изнасилили?
— Не. — Тя поклати отривисто глава. — Няма такова нещо.
Лара й повярва и изпита огромно облекчение.
— Ще изчакам тук. — Кий се извърна рязко и се отправи по коридора към тъмната чакалня.
С излизането му настъпи тежка тишина. Едва след няколко секунди Лара успя да изпусне стаения си дъх. Усмихна се окуражително на Хелън и каза:
— Оттук, моля. — Момичето я последва в кабинета за прегледи и Лара му посочи масата.
— Да се съблека ли?
— Не — отвърна тя. — Няма да извърша преглед на таза, преди да получа допълнителни сведения. Освен това, сестрата я няма, за да ми асистира. По принцип не правя такива прегледи без помощник.
Това беше за нейна презастраховка, както и за презастраховка на пациента. В съвременното общество, в което хората се съдеха за щяло и нещяло, лекарите изпитваха параноичен ужас да не бъдат обвинени в небрежност. Заради скандала, свързан с името й, тя беше по-уязвима от всички останали.
Очите на пациентката й отново се напълниха със сълзи.
— Ама трябва да ме прегледате. Аз трябва да знам. Трябва веднага да разбера, за да реша какво да правя.
Очевидно дълбоко разстроена, тя късаше мократа кърпичка на парченца. Лара улови ръцете й, за да престане.
— Хелън. — Заговори внимателно, но авторитетно. Основната й цел беше да успокои пациентката. — Преди да продължим, трябва да ми отговориш на няколко въпроса.
Тя извади една бланка и химикалка и попита Хелън за трите й имена. Попълването на документите можеше да почака, но с това успя да разсее пациентката си. Докато вписваше данните в стандартната форма, Лара научи, че Хелън е местно момиче, което живее извън града. Беше на осемнайсет години и бе завършила училище през май миналата година. Баща й работеше в телефонната компания. Майка й беше домакиня. Имаше две по-малки сестри и един брат. В семейството им липсваха сериозни заболявания.
— Така — каза Лара и остави бланката, — защо господин Такет ви доведе при мен?
— Аз го помолих. Налагаше се. — Лицето й се сгърчи и тя отново задъвка долната си устна, по пълничките й бузи се търкулнаха сълзи.
Убедена, че се досеща за причината, таяща се зад страданието на Хелън, Лара мина направо към същината на проблема.
— Мислиш, че си бременна ли?
— О, боже! Толкоз съм глупава! — С тия думи Хелън се хвърли върху масата за прегледи, сви колене към гърдите си и неудържимо се разрида.
Лара бързо отиде до нея и отново улови ръката й.
— Хелън, успокой се. Още нищо не е сигурно. Може да плачеш напразно. Фалшива тревога.
Опитваше се да говори внимателно и нежно, но й идеше да скърца със зъби. Искаше й се да грабне една заредена двуцевка и да я насочи към тестисите на Кий. Да забърсва шавливи женчета като Дарси Уинстън беше едно, да съблазнява току-що завършили ученички, съвсем друго.
Лара прибра няколко разпилени кичура от косата на Хелън.
— Кога беше последният ти мензис?
— Преди шест седмици.
— Значи си пропуснала един? Това не означава непременно, че си бременна.
Хелън заклати категорично глава.
— Значи. Никога не ми е закъснявало.
И така да е, помисли си Лара, пак съществуват безброй причини за закъсняване на мензиса, и само една от тях се дължи на бременност. Въпреки това, беше разбрала, че често пъти пациентите най-добре познават собственото си тяло. Не можеше с лека ръка да пренебрегне заключението на Хелън.
— Имала ли си полов контакт?
— Да.
— Без да вземеш предпазни мерки?
Хелън тръсна отрицателно глава.
Лара беше изумена, че учениците от горните класове продължават да не използват презервативи, които са най-евтини и съвсем прости за употреба и все пак предлагат надеждна защита срещу нежелана бременност и всякакви заболявания, предавани по полов път. В градче, като Идън Пас, една открита дискусия на тази тема сигурно би предизвикала съпротивата на по-консервативните родители и някои религиозни групи. Независимо от това, беше от първостепенно значение — направо въпрос на живот и смърт, — подрастващите да бъдат запознати с рисковете, на които се излагат, ако са полово активни и не взимат предпазни мерки.
— Гърдите ти напрегнати ли са?
— Малко. Не повече от обикновено. Но аз си направих домашен тест.
— Положителен ли беше?
— Без съмнение.