— Общо взето са сигурни, но във всеки тест е допустима възможността от грешка. — Лара й подаде ръка да стане. — Иди в тоалетната и ми приготви урина за проба. Ще я подложа на предварителен тест още тази вечер.
— Добре. Но аз знам, че съм бременна.
— Била ли си бременна досега?
— Не съм. Но знам. Ако съм бременна, той ще ме убие.
Оттегли се в тоалетната до кабинета. При мисълта, че Кий Такет си седи доволно в чакалнята й, Лара изпита желание тутакси да иде при него и да хвърли възмущението си в лицето му. Но пациентката й я изпревари.
— Оставих я върху капака на казанчето — каза Хелън, щом се появи.
— Чудесно. Легни на масата и се отпусни.
След няколко минути най-лошите опасения на Хелън се потвърдиха.
— Знаех си — изхлипа тя, когато Лара й каза, че признаците са положителни. Отново се разплака. Лара я прегърна и я държа в ръцете си, докато риданията й се превърнаха в сухо, мъчително хълцане.
— Преди бременността ти да се установи с абсолютна сигурност, не мога да ти дам успокоително. Искаш ли да пийнеш нещо? Кола?
— Благодаря.
Лара я остави само за една-две минути, колкото да донесе напитката. Когато се върна, Хелън тихо похлипваше, но беше по-спокойна. Жадно отпи няколко глътки от колата.
— Хелън, как стои въпросът с бащата на детето, не можеш ли да се омъжиш за него?
— Изключено — измънка тя. — Само бебе му липсва, това е последното нещо, което би искал.
Лара почувства как по тялото й изби топлина от възмущение.
— Разбирам. Ами родителите ти? Доколко биха те подкрепили?
— Те ме обичат — отвърна тя и очите й отново се наляха със сълзи. — Няма де ме изритат. Но татко е настоятел в нашата църква. А мама… О, боже, направо ще умрат от срам.
— Смяташ ли да запазиш бебето?
— Не знам.
— Винаги можеш да го дадеш за осиновяване.
Тя поклати мрачно глава.
— Той не би ми позволил. Освен това, ако го родя, никога няма да го зарежа.
— Мислила ли си за аборт?
— Май нещата ще опрат дотам. — Тя изхлипа и си избърса носа. — Само че, само че, знаете ли, аз го обичам? Не искам да убивам бебето му.
— Не е нужно да го решаваш още тази вечер — каза нежно Лара и погали ръката на момичето.
— Ако взема такова решение, ще ми направите ли аборт, без никой да разбере?
— Съжалявам, Хелън, не. Не извършвам дилатации и кюртажи за прекъсване на бременност.
— Как така?
След смъртта на собственото си дете, на което бе станала ням свидетел, Лара не можеше да посегне на жива материя, освен ако животът на майката не е в опасност.
— Такива са принципите ми — обясни на момичето. — Но ако си бременна и се спреш на този вариант, аз ще уредя необходимите формалности.
Хелън кимна, но Лара се съмняваше, че думите й достигат до съзнанието на момичето. То беше вцепенено от ужас. Лара го потупа по ръката и му каза, че ще се върне при него след няколко минути.
— Полежи си и допий колата.
Излезе в коридора и цялата се стегна за предстоящата схватка. Щом пристъпи в чакалнята, щракна копчето на лампата и помещението се обля в студена, безмилостна, ярка светлина. Кий седеше отпуснат в едно кресло с къса облегалка. Кий запремигва, за да нагоди очите си към ослепителния блясък, и бавно се изправи.
— Защо я доведохте при мен? — попита сърдито Лара.
— Мислех, че се нуждаете от пациенти.
— Оценявам загрижеността ви — рече язвително тя, — но предпочитам да не ме забърквате във вашите каши.
Той скръсти ръце на гърдите си.
— По тона ви съдя, че Хелън е бременна. Така ли е?
— Така изглежда.
Сведе глава и забълва ругатни.
— Доколкото разбирам, не сте във възторг от новината.
Той рязко вирна брадичка.
— Дявол да го вземе, хич даже, док! Жестока издънка.
— Трябваше да помислите за това, преди да преспите с простодушно момиче като Хелън. И защо не сте я пазили? Такъв светски мъж като вас сигурно разполага с таен запас от презервативи? Или не прибягвате до тях, за да не накърните мъжкото си достойнство?
— Ама задръжте малко… Вие…
— Кларк ми е разправил всичко за разюзданите ви похождения. Смятах, че са преувеличени, но явно не са. „Жените на Кий Такет“. Това тук е нещо като клуб, нали? Единственото изискване за членство е да са преспали с вас. — тя го изгледа презрително. — Може би трябва да го преименуват на „хлапачките“ на Кий Такет — рече с насмешка. — Какво ви става? Да не би да сте изгубили момчешкия си чар? Или годинките се отразяват зле на вашето самочувствие? Отминаващата младост толкова ли силно разклаща увереността ви, та търсите спасение в прегръдките на ученички?
— Вас какво ви засяга? — присви очи и добави тихо: — Да не би да ревнувате?