Лара се окопити, ядосана, че се е принизила до неговото равнище, по този начин бе станала уязвима. С хладен, професионален тон рече:
— Хелън сериозно обмисля аборт. Докато не вземе окончателно решение, с удоволствие ще я поема под предварително наблюдение, при условие, че идва сама, без вас.
— Изобщо няма да идва. Дойдохме при вас тая вечер само за потвърждение. — Той сърдито бръкна в джоба на тесните си джинси и извади щипката с парите. — Колко ви дължа?
— Този път нищо, но искам друго в замяна.
— Какво например? Не, чакайте да позная. Ами, да речем… безплатен полет до Тимбукту?
Беше се питала дали ще намекне за последния им разговор и не се изненада от саркастичната му забележка. Не се хвана на въдицата.
— Искам само да ми обещаете…
— Не давам обещания на жени. Докато Кларк ви е осведомявал за интимния ми живот, не ви ли спомена и това?
Тя се помъчи да отговори спокойно.
— Не желая повече да изхвърляте помията си пред задната ми врата. За втори път трябва да чистя гадостите ви. Не ме забърквайте повече в тях, моля. Не държа да участвам в романтичните ви младежки лудории.
— Така ли?
— Точно така.
Той пристъпи заплашително към нея и застана толкова близо, че дрехите им се докосваха. Усещаше топлината на тялото му и дъха му върху вдигнатото си лице. Гневът му също беше осезаем. Малко оставаше да се огъне, но решителността й надделя.
— Странно, док — прошепна дрезгаво той. — Аз пък си мислех, че тоя род романтични лудории са по вашата част.
Тя не мръдна от мястото си и нито за миг не отклони поглед от втренчените му сини очи, докато накрая не издържа, отстъпи няколко крачки и му обърна гръб.
— Опитах се да поуспокоя Хелън, но още е разстроена — подхвърли му през рамо. — Ако имате капчица срам, бъдете мил с нея тая вечер. Не й отправяйте никакви укори. Нито обвинения. Докато намери изход от това критично положение, ще се нуждае от търпение и разбиране.
— Лесна работа, едва ли има по-благ човек от мене.
Лара му хвърли мълниеносен поглед, загърби го и се отдалечи по коридора, почука на вратата на кабинета, преди да влезе. Хелън лежеше върху подложката на масата и се взираше в акустичните плочки на тавана. Лара с облекчение видя, че е престанала да плаче.
Лепна усмивка на лицето си с надеждата, че не изглежда прекалено фалшива.
— Как се чувстваш?
— Нормално, мисля.
— Добре. Кий те чака.
Помогна на Хелън да стане от масата и двете излязоха в коридора. Той стоеше до задната врата, като че копнееше час по-скоро да се измъкне. Можеше да се каже, че притежава толкова чувство за приличие, колкото и уличен котарак, макар че сравнението би било направо в ущърб на въпросното животинче. Жалко, че характерът му не съответстваше на хубавата външност.
Отворената яка на ризата му откриваше едва бегла част от познатата на Лара мощна гръд. Дънките му покриваха плътно слабините, тесните хълбоци и дългите бедра като втора кожа. Кларк рядко се обличаше семпло и никога не слагаше дънки. Никога не бе виждала нито него, нито Рандъл, с каубойски ботуши. Тези на Кий бяха с доста очукан вид, сякаш бяха минали през всевъзможни природни стихии.
„Завоеванията на Кий Такет“, помисли ли си презрително.
При тази привлекателна физика, не беше чудно, че Кий се радваше на успех сред жените. Само за няколко седмици беше преспал и с Дарси Уинстън, и с това осемнайсетгодишно момиче. Колко ли други имаше? Връзката му с Дарси беше по-малко ужасяваща от забавлението му с момичето, толкова по-младо и по-невинно от него, поради някаква смътна и смущаваща причина, се чувстваше разочарована.
За негова чест, посрещна Хелън с отворени обятия и тя се хвърли в ръцете му. Няколко минути я стискаше в прегръдката си, наклонил глава към нейната, шепнейки тихичко нещо в ухото й, от което Лара не успя да долови нито дума. Между хлипанията Хелън кимаше с глава до гърдите му. После я отдалечи полека от себе си и каза:
— Изчакай ме в колата, мила. Идвам веднага.
На излизане през вратата тя припряно благодари на Лара. Кий проговори, едва когато Хелън се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чуе.
— Ще се погрижа да бъде поставена под предварително наблюдение, но не при вас.
Лара съжали, че ще изгуби един пациент, но осъзна, че така й връщаше за конското, което му беше прочела, във връзка със сексуалните му набези. За да не изтърси нещо друго, за което после да съжалява, тя само рязко кимна. В този момент беше склонна да премълчи.
Но не и Кий. На тръгване й нанесе още един удар.
— На идване чух нещо по радиото, което навярно ще ви заинтересува. Днес, късно следобед, Лети Ленард е починала.