Не само Кий беше узнал за смъртта на детето. Джоди също бе научила.
Идън Пас се намираше по средата между областните центрове Далас, Форт Уърт и Шривърпорт, Луизиана. Местоположението му предлагаше богат избор на телевизионни станции. И трите телевизионни мрежи имаха клонове в тези градове, чиито емисии се осъществяваха от местната кабелна компания, наред със Си Ен Ен и другите главни кабелни станции.
Когато ставаше дума за регионални новини обаче, Джоди разчиташе на телевизията, която предаваше от Тайлър. Лично се познаваше със собствениците й и харесваше водещите на преките излъчвания. Когато гледаше информационните им бюлетини, имаше чувството, че някой от близките й се появява всяка вечер, за да я осведомява за новините.
Тази вечер я беше налегнала невероятна умора. Гневното пререкание с Кий беше изпило докрай силите й. Съчетано с разговора за Кларк младши, то я беше натоварило психически, физически и емоционално. Въпреки, че бе мъртъв повече от двайсет години, винаги когато мислеше за покойния си съпруг, се усещаше потисната и ядосана.
Щом напусна засегната трапезарията, тя се качи в стаята си да гледа телевизия и едва успя да дочака новините в десет часа. Беше в леглото, подпряна на възглавниците и дремеше, когато информацията за Лети Ленард я изтръгна от съня.
Веднага се окопити и натисна дистанционното на телевизора, за да усили звука. Репортажът не беше дълъг. Единственият предоставен филмов материал беше снимка на детето и на някакво куче с клепнали уши и двамата седнали пред коледната елха сред купчина неразопаковани подаръци.
Водещият мрачно напомни на зрителите за трагичната злополука, случила се неотдавна в Идън Пас, и за високо специализираната хирургическа операция, спасила временно живота на Лети. Внезапната й смърт била предизвикана от емболия, която се откъртила и се загнездила в дроба й. Тя потресла в еднаква степен наблюдаващите лекари и родителите й, които смятали, че състоянието й върви към пълно възстановяване. Предаването изразходва едва двайсетина секунди екранно време.
Джоди намали звука, отметна завивките и стана от леглото. Запали цигара, всмукна дълбоко от нея, изпусна бавно дима и взе да се разхожда напред-назад.
В репортажа не се споменаваше за д-р Лара Малори или за Кий. За широката публика тяхното съвместно участие не представляваше интерес. Но за Джоди то бе като трън в очите, източник на постоянно раздразнение, което не й даваше мира.
По дяволите, беше предупредила Кий да стои настрана от тази жена. Не само че не я бе послушал, ами беше помогнал на докторката да спаси умиращото дете. Но Джоди нямаше да стои със скръстени ръце и да гледа как Лара Портър се превръща в местна героиня.
Но дали щяха да я смятат за героиня, след като детето беше починало? Какво точно означаваше „емболия“? Какво ли я е предизвикало? И как би могла да се предотврати? Не знаеше отговорите на тези въпроси, но щеше на всяка цена да разбере дали Лара Малори Портър не носеше някаква вина за смъртта на момиченцето.
Още умуваше какво да предприеме, когато Джейнълин влезе да й пожелае лека нощ. Не отвърна на прегръдката й. Външните прояви на привързаност, дори да бяха символични, я притесняваха и тя споделяше убеждението, че чувствата са празно губене на време.
Глупаво беше да се връща към спомените си, както към деня на раждането на Кларк трети, когато Кларк младши й беше подарил шест дузини жълти рози. Споменът за тях трябваше да е увехнал и отмрял, както се бе случило с листенцата. Защо не можеше да ги забрави? Каква полза й бяха донесли?
— Лека нощ, мамо. Опитай се да поспиш. Не ставай и не пуши повече тази вечер. Вредно е за здравето ти.
Щом остана сама, Джоди пак запали. С цигара в ръка мислеше по-ясно. Често пъти лежеше будна с часове и пушеше в тъмното. Джейнълин не можеше да я тормози за неща, които не знаеше.
Джейнълин. Какво ставаше с дъщеря й? — питаше се. Напоследък изглеждаше разсеяна, продължително блееше в пространството с глуповато изражение. Друг път се ядосваше за най-малкото нещо. Избухваше в истерия за такива дреболии, които преди изобщо не й правеха впечатление. Изобщо не приличаше на себе си. Сигурно се държеше на хормонални изменения.
Но Джоди не можеше да се хаби в безпокойства за дъщеря си, когато Кий беше постоянната й грижа. Беше непоносим, още от раждането си, дори и преди това, ако трябваше да смята мъчителните двайсет и шест часа, през които се беше гърчила да го ражда. Двайсет и шест дълги, изнурителни часове, които се наложи да изтърпи сама, защото Кларк младши се беше запилял някъде.
Кий се роди в момента, в който баща му, вонящ на чужд женски парфюм, пристигна в болницата. Тогава започнаха проблемите й с Кий. Беше му сърдита, още преди да е поел първия си дъх, и даже като бебе той го бе усетил. Взаимната им неприязън се бе засилила през детството му, когато непрекъснато вършеше пакост след пакост.