Тя искаше да бъде копие на Кларк трети, но двете момчета бяха коренно различни. Всяка постъпка на Кларк беше продиктувана от пламенно желание да й угоди. Одобрението й беше жизненоважно за душевното му спокойствие. Ставаше неутешим, ако решеше, че е изгубил благоволението й.
Със същото неистово старание, с което брат му се стараеше да угажда, Кий пък се стремеше да предизвиква. Каквото и да му кажеше, или да поискаше от него Джоди, той неизменно и решително правеше тъкмо обратното. Доставяше му удоволствие да я ядосва, полагаше специални усилия да подклажда гнева й. Много пъти се беше питала, дали не бе блъснал колата в онова дърво нарочно, за да не изпълни мечтата й да стане професионален футболист. Беше достатъчно вироглав, за да бъде готов да рискува живота си, но да не се подчини на волята й.
Една от причините, поради които толкова обичаше работата си, беше, че му даваше възможност да бъде далече от къщи. Въпреки че и двамата го отричаха, тя знаеше, че Джейнълин го е извикала да се прибере, за да присъства на смъртта й. Затова негодуваше. Щом не му пука за нея, не му пука и толкоз. Така е било, така и ще бъде. Толкова е просто. Защо трябва да се преструва, че отношенията им са по-различни, отколкото са? Те с Джейнълин мислеха, че тя скоро ще умре. Познаваше по очите им. Да имат да вземат!
Изкиска се в тъмнината и се задави от цигарения дим. Как ли неприятно ще се шокират, като не се гътне? В живота бе преуспяла благодарение на способността си да изненадва хората. Никой, дето е подценявал Джоди Такет, не е прокопсал. Да идат да питат Фъргъс Уинстън, ако не вярват.
Джоди отново се изсмя и пак се закашля, този път по-силно, което й напомни, че може да се окаже изправена пред неизбежното, без да е в състояние да го предотврати.
Намръщи се и ядно изруга съдбата. Още не беше готова да умре. Имаше да свърши куп неща, най-важното от които да изгони оная кучка Портър от пределите на Идън Пас. Кларк трябва да е бил превъртял или изпаднал в умопомрачение под влиянието на някое сбъркано лекарство, за да купи клиниката на док Патън и да й я завещае. Какво, по дяволите, го е подкокоросало?
Джейнълин и Кий не си даваха сметка, че докато Лара Малори Портър живееше в Идън Пас, тя представляваше сериозна заплаха за тях и за всичко, на което държат.
Джоди не можеше да проумее защо докторката се беше преселила в града им. Но със същата увереност, с която знаеше, че слънцето изгрява на изток, подозираше, че не е само заради наследството на Кларк. Ако зад това не се криеше нещо повече, тя просто щеше да извлече от клиниката добра печалба и никога нямаше да стъпи в територията на Такетови. Явно беше дошла с определена цел. Джоди се страхуваше да научи каква е тя, но трябваше да го стори, преди някое от децата й да попадне в капана на Лара Портър.
Тя, Джоди Такет, се беше издигнала от низините и се беше омъжила за най-богатия човек в околността. Не беше държала в ръцете си юздите на една независима петролна компания години наред, не се беше превърнала в будеща страх и уважение жена, само като си бе седяла на задника и се бе мъчила да прозре подбудите на хората. Винаги действаше първа, преди те да успеят да се опомнят. Гърмящата змия напада, преди да я настъпят.
Джоди дълго време стоя будна, пушеше и кроеше планове. Когато стигна до филтъра на последната цигара, вече бе измислила следващия си ход.
Дарси свали стъклата на колата си. Вятърът съсипваше прическата й, но затова пък щеше да издуха миризмата на цигарен дим, която се бе просмукала в нея в бара. Можеше да накара Фъргъс да се усъмни. В старческия дом, където беше настанена майка й, пушенето беше забранено. Посещенията в скъпоструващото заведение й осигуряваха идеален претекст да излиза вечер. Налагаше се да се измъква по-често, защото самочувствието й беше посмачкано. Благодарение на господин Кий Такет, увереността в собствените й сили се беше разклатила.
Мисълта, че я бяха зарязали, глождеше Дарси и не й даваше мира като свиреп плъх. Затова напоследък й беше толкова криво. Не можеше да се забавлява с никой мъж и нямаше да го направи, докато не отмъсти на Кий за калташката му постъпка.
Дори не бе успяла да му покаже, че хич не й пука. Странно, но не се мяркаше в обичайните гуляйджийски свърталища. Мълвата из града твърдеше, че много летял, извършвал чартърни полети за клиенти от Далас и Литъл Рок, та чак до Корпус Кристи на юг. Но едва ли летеше по цяла нощ всеки божи ден. Къде ли се скиташе между полетите? Как ли прекарваше свободното си време?