— Не, благодаря. Освен това, не мога да седна. Мръсен съм.
А на нея й се струваше прекрасен. Едва когато спомена това, тя забеляза, че дънките и ризата му са омазани с кал. Големи парчета от нея бяха полепнали и по подметките на ботушите му. Беше се набила дори в порите на кожените му работни ръкавици, които беше втъкнал в колана си, а и шапката му също беше покрита с прах.
— Не се притеснявайте — рече Джейнълин. — Мама караше братята ми да работят през летните ваканции. Те се връщаха целите вонящи на пот — не че вие воните — побърза да добави тя. — Исках да кажа, че тази кухня е направена за хора, които след работа да… нали знаете, да се отпуснат и отпочинат в нея.
Като усети, че дрънка глупости, тя се насили да млъкне.
— Явно сте дошли при мен по някакъв въпрос, така че седнете, моля.
След моментно колебание, той приседна на един кухненски стол, но на самия край.
— Не искате ли нещо за пиене? — повтори тя.
— Лимонада, може би.
Той се прокашля.
— Май бяхте на милиони мили оттук, когато влязох — забеляза, след като продължително отпи от чашата си.
— Току-що получих много тревожно съобщение по телефона. — Чудеше се дали да го сподели с него. Той я гледаше очаквателно, пък и с голямо облекчение би го обсъдила с човек, който не е замесен и затова би бил безпристрастен.
— Следите ли историята на момиченцето от Идън Пас, което едва не загуби ръката си?
— Чух, че е починало.
— Да, погребението му беше днес. Такава трагедия. — Тя замълча. — Лекарят, който го е лекувал от шока и го е откарал до Тайлър…
— Д-р Малори.
— Да. Ами, тя… тя ми се обади преди малко. Някога тя… по-големият ми брат е…
— Знам.
Хвърли му признателна усмивка.
— Значи можете да си представите колко смущаващо и неудобно е за нас присъствието й в Идън Пас.
— Откъде накъде?
Въпросът я стъписа и няколко секунди тя не можа да отговори.
— Навява ни толкова неприятни спомени.
— Аха.
Не изглеждаше особено убеден и тя се почувства длъжна да обясни.
— Лара Портър съсипа политическата кариера на Кларк.
Буи наклони главата си встрани и леко се почеса по врата, сякаш размишляваше върху казаното.
— Във всеки случай, не ми мяза на яко женище. Не ми се вярва някак да го е надвила, да го е съблякла гол и да го е вкарала насила в леглото си, а на вас?
Джейнълин не за първи път допускаше тази възможност, но само пред себе си. Ако бе изразила гласно мислите си, Джоди щеше да подскочи до тавана.
Благоразумно Джейнълин реши да отклони разговора в друга насока.
— Медиите са научили отнякъде, че Лара Портър е в Идън Пас и се подвизава под името д-р Малори. Очевидно е била причакана от репортери на погребението на Лети Ленард тази сутрин и се е наложило да се обади на шерифа Бакстър, за да разпръсне обсадилите клиниката й.
Буи млясна с устни от възмущение.
— Как не ги е било срам да прекъсват погребението на момиченцето!
— Така е. Направо отвратително. — За момент тя се замисли за шумотевицата, която продължаваше да предизвиква връзката на брат й с Лара Малори Портър. — Говори се, че Ленард ще предявят съдебен иск срещу нея за допусната лекарска грешка — съобщи на Буи и млъкна, за да си поеме дъх. — Тя смята, че майка ми стои зад това.
— Вярно ли е?
— Не.
— Не изглеждате много сигурна.
Връхчетата на пръстите й се плъзнаха по устните и се устремиха към блузата й. Този път тя беше без копчета и Джейнълин се хвана за плата, после припряно отпусна ръката си на масата до недокосната чаша с чай.
— Не знам какво да мисля — призна накрая тя. — Д-р Малори се обадила, за да говори с нея. Мейдейл й съобщила, че мама си почива. Тя не приела отказа и поискала да я свържат с някой друг от семейството. — Взе да си играе със солницата и пиперницата. — Жалко, че Кий не си беше вкъщи. Него по го бива за такива работи. Щеше да знае какво да й отвърне.
— А вие какво й отвърнахте?
— Че според мен нашето семейство не е виновно за последните й неприятности.
— И тя ви повярва? — попита скептично Буи.
— Каза, че не допускала аз да съм толкова злобна, но никак не би се учудила, ако е дело на майка ми или на брат ми. — С тъничък гласец добави: — Неприятно ми е да мисля, че може да са така жестоки.
Две-три секунди остана загледана в пространството, после отново се обърна към госта си.
— Извинявайте, Буи. Не исках да ви губя времето с моите семейни проблеми. За какво дойдохте да ме видите?
Той сви рамене.
— Може да се окаже дреболия. Всъщност, от няколко дни се разкандърдисвам, че не си заслужава да ви безпокоя. — Беше сложил шапката си на масата. Дръпна я встрани и се наклони напред. — Да сте забелязвали нещо странно около седми кладенец?