— Не, защо?
— Може и да е случайно, но реших да ви съобщя. Виждате ли, той не дава толкова газ, колкото трябва. Поне аз така мисля. Добивът му не се връзва с тоя на останалите кладенци от същия вид.
— От кладенец до кладенец има разлика.
— Да, мем, наясно съм. Всеки си е башка и непрекъснато се променя. Досущ като жените. Върти ти разни номера и трябва да знаеш и кътните му зъби, за да си добре. И сегиз-тогиз да го милваш.
Джейнълин така рязко сви глава между раменете си, че не видя как Буи направи същото. Бузите й пламнаха, но понеже се отнасяше за работа, прецени, че трябва да продължат разговора.
— Какъв е дневният дебит? — Газта се измерваше в стотици хиляди кубически футове.
— Двеста и петдесет на ден. Според мен трябва да е по-висок.
— Допускаме до четири-пет процента загуба, Буи. Дори до десет. Не е изключено някъде по тръбопровода да има теч и газта да се изпарява във въздуха.
Той дъвка известно време бузата си, после упорито поклати глава.
— Мисля, че загубата е по-голяма от допустимото. Съдейки по данните, които записах от този кладенец през последните няколко седмици, той би трябвало да е високопродуктивен, особено, ако се съди по количеството нефт, извличан от него. А излиза, че е от най-нископродуктивните.
— Много време сте загубили да го проучвате.
— Правех го през свободното си време.
Душата й се изпълни с гордост. Беше съвестен работник, който полагаше повече от необходимите усилия. Правилно бе постъпила да го назначи. Но макар да ценеше загрижеността му, смяташе, че не е оправдана.
— Не знам какво да ви кажа, Буи. Седми кладенец произвежда не по-малко от очакванията ни.
— Ами, аз се обадих на бригадира, но той не обърна внимание и рече, че добивът от него открай време бил нисък. Да пукна, ако мога да проумея защо. Тоя проклет кахър все ме гложди и не ми дава мира, разбирате ли?
— Разбирам. — Тя се загледа в чашата си с чая. След продължително мълчание, вдигна глава. — Пак се отнесох. Просто не мога да мисля за работа. Все се сещам за близките на онова момиченце. Всичко, което се нуждае от химическо чистене, го даваме при баща му. Приятен, услужлив човек е. Знам колко са покрусени с жена му, защото ние се чувствахме по същия начин, когато Кларк се удави. Струваше ми се, че ще трябва да погребем майка заедно с него.
— Никога не съм имал деца, но ако имах, не бих могъл да си представя как ще го заровя в земята.
Джейнълин го погледна изпитателно. Няма деца, а дали е бил женен, почуди се тя. Толкова лични въпроси искаше да му зададе, но не можеше да се престраши. Сред тях държеше да научи откъде е придобил това умение да предугажда характера на хората. Притежаваше необичайна способност да прозира преструвките на човека и да вниква право в ума и сърцето му.
Осланяйки се на интуицията му, тя го попита:
— Буи, как мислите, дали д-р Малори е направила нещо, което е довело до смъртта на момиченцето?
— Не разбирам много от медицина, но знам, че няма истински лек ни за главоболие, ни за махмурлук.
Тя се усмихна.
— Виждала съм Лара Малори лично само веднъж, но ми се стори толкова… толкова… стегната.
„Каквато аз не съм“ — каза си унило. След като бе зърнала Лара Малори, вече не се учудваше защо Кларк е пожертвал всичко, за да бъде с нея. Тя беше не само красива. В очите й се четеше интелигентност и състрадание, цялата излъчваше самоувереност и професионална вещина.
На Джейнълин й се щеше да я презира. Даваше си сметка, че нямаше да бъде толкова раздвоена, ако д-р Малори се бе оказала празноглава, съблазнителна въртиопашка, пълна с перушина, но без съдържание. В действителност бе излязло тъкмо обратното.
— Не вярвам жената, с която се запознах, да е небрежна. — Убедеността й изненада и самата нея и я накара да се почувства като предателка. — Знам, че трябва да изпитвам омраза към нея, но…
— Кой казва така?
— Майка ми.
— Винаги ли слушате майка си? Никога ли не мислите различно от нея?
— Рядко. — Признанието й прозвуча лигаво. Сигурно оттук нататък Буи ще престане да я уважава като личност и като работодател.
Но обаждането на Лара Малори ужасно я беше разстроило. Вече не можеше да сдържа чувствата си, подпря лакът върху масата и облегна чело на ръката си.
— О, боже, как ми се иска между нея и Кларк нищо да не беше се случвало. Тогава щеше да се радва на успешна политическа кариера, както мечтаеше мама. Може би даже щеше да е още жив. Мама щеше да е щастлива. А аз…
Млъкна, преди да е изтърсила, че ако събитията се бяха развили различно, тя нямаше да се разкъсва от мъчително чувство за отговорност. Да се стараеш всички да цъфтят от доволство и благополучие е адски изтощително. А също и невъзможно.