От вечерта, когато онова момиче дойде да го търси, Кий беше станал още по-сприхав. С Джоди не се бяха карали оттогава, но само защото всеки отбягваше другия. Кий отговаряше на въпросите грубо и едносрично. Бог знае какво го гнетеше, а и Джейнълин не смееше да гадае. Ходеше тежко из къщата със сърдито свити рамене и войнствено изражение. Толкова зле се чувстваше у дома, та често пъти излизаше веднага, щом се прибере.
А сега Лара Малори я беше натоварила с нова грижа.
Преди да разбере, че плаче, една сълза се търкулна по бузата й.
— Ей, ама какво е това?
Усети, че Буи размърда ръка, но се изненада, като я докосна. Когато почувства загрубелите му пръсти върху бузата си, вдигна глава и смаяно го погледна, зяпнала от смущение.
Рядко някой посягаше да я погали и зажадняла за ласка, тя неволно посегна и улови ръката му.
Той направо се вцепени. Само очите му се движеха. Местеха се постоянно ту към нейните, ту към ръката й, която покриваше неговата, после отново към очите й. Джейнълин също седеше, без да мърда, макар че отвътре я изгаряше трепетна възбуда. Долната част на тялото й беше натежала, набъбнала и трескава. Гърдите й се напрегнаха и настръхнаха, изпитваше желание да ги притисне с длани, за да не се пръснат от вълнение.
Нямаше представа колко време бяха стояли така, втренчени един в друг. Беше като омагьосана от тъжните, сластни очи на Буи и от натиска на пръстите му, мокри от сълзите й. Ако не беше чула приближаващия автомобил на Кий, сигурно брат й щеше да я завари в това застинало положение, когато нахълта в кухнята.
Въпреки това се сепна, припряно скочи от стола и рязко се обърна да го поздрави.
— Кий! Здрасти! — Гласът й беше неестествено висок и тънък. — Какво правиш тук?
— Когато излязох сутринта, този дом беше все още и мой. — Кий хвърли един любопитен поглед към нея и Буи, тя се надяваше поне той да има по-малко гузен вид. Цялото й лице беше пламнало. Знаеше, че сигурно се е изчервила от врата, където усещаше пулса си, та чак до косата.
Кий извади една бира от хладилника.
— Здрасти, Буи. Искаш ли бира?
— Не, благодаря.
Джейнълин се обади:
— Вече му предложих, но той предпочете лимонада.
— Отбих се да кажа на госпожица Джейнълин, че…
— Той смята, че седми кладенец отчита ниски показатели и…
— Може да няма нищо, но…
— Решил е, че трябва да знаем, в случай че…
— Затова дойдох да уведомя госпожица Джейнълин и…
— С това се занимавахме досега. Обсъждахме проблема — заключи неубедително тя.
— Ахаа… — Развеселен, Кий отвори бирата и я наклони към устата си. — Е, тогава извинявайте, че ви прекъснах деловото съвещание на високо равнище.
— Ами, няма нищо. — Буи грабна шапката си, като че беше някаква престъпна улика. — Аз тъкмо си тръгвах.
— Да, той се канеше да си върви, когато ти влезе. Аз… аз ще ида да го изпратя до вратата. — Беше толкова смутена, че не смееше да извърне очи нито към брат си, нито към Буи, изхвърча от кухнята и зачака Буи в антрето, като държеше вратата отворена пред него. Не смееше да го погледне, когато я последва. — Благодаря за информацията, Буи.
Той нахлупи шапката си.
— Просто реших, че трябва да ви обърна внимание. Нали става дума за вашите пари.
— Ще проверя как стоят нещата.
— Не мисля, че идеята е много добра.
Гласът на брат й я сепна и тя се обърна рязко. Беше се подпрял с едното рамо до свода на трапезарията и невъзмутимо си сръбваше от бирата.
— Кое не е добра идея?
— Да проверяваш боксуващия кладенец.
— Защо?
— От днес Такет са отново начело на новините.
И какво от това?
— Ами такова, че из Идън Пас ще плъзнат репортери като мравки по шунка на пикник. Поне докато не напипат нещо по-сензационно. Когато не научат нищо от мен — което е сто процента сигурно, — те вероятно ще тръгнат подире ти, за да изкопчат изявление. Буи — каза той и погледна към сондьора, — дръж я под око, чу ли? Ако ходи да инспектира петролните кладенци, ти върви с нея.
Буи стрелна неловко с очи Джейнълин.
— Не искам да ви обидя, господин Такет, но тя е шефът.
— Шеф или не, направи го заради мен. Моля те като неин брат.
Буи отново метна поглед към Джейнълин. Тя беше бясна и не смееше да продума. Разколебан, Буи каза:
— Добре, господин Такет.
— Наричай ме Кий.
— Да, сър. Е, довиждане на всички ви.
За нула време се качи в пикапа на компанията и го подкара. В действителност, не можеше да се начуди на късмета си, че е отървал кожата.
Джейнълин се нахвърли върху брат си: