— Нямам нужда от пазач!
— Аз пък имам — отвърна той, без да се впечатлява от гнева й. — Ако някой репортер вземе да те тормози, аз ще го погна да му съдера задника. После ще ме разнасят из новините и положението ще стане още по-лошо.
Беше й неприятно, че заповядва на неин служител да я надзирава, сякаш тя не е способна да се грижи за себе си. Но обяснението му не беше лишено от смисъл. Ако някой журналист я приклещи, за да дава изявления и Кий разбере, не се знае докъде може да стигне. Веднъж, като ученичка в горните класове, се беше прибрала разплакана от среща. Кий едва не удуши ужасения й кавалер, преди да успее да му обясни, че просто са гледали тъжен филм.
Осъзна, че постъпката му е продиктувана само от стремеж да защитава интересите й и затова потисна яда си.
— Положението и бездруго е достатъчно лошо — каза. — Лара Малори се обади тук преди малко, искаше да говори с мама. Д-р Малори смята, че тя е подшушнала на медиите за пребиваването й в Идън Пас.
Кий разтърка тила си:
— Проклятие!
— Изненадан ли си?
— Не. Изненадва ме това, че с докторката започваме да мислим еднакво. И на мен ми мина през ума, че Джоди е в дъното на тая история. Познавам маса досетливи репортери, но само шепа от тях знаеха, че Лара е замесена в случая с момиченцето на Ленард. Би било невероятно някой да е събрал две и две и да е получил четири. — Той вдигна очи към втория етаж. — Хитра стара лисица.
— Не говори така за майка ни.
— Казвам го като комплимент. Заслужава похвала за блестящото си хрумване.
— Толкова ли е блестящо?
— Тоест?
Разтревожена, тя продължи:
— Нали си бил там, Кий. Видял си всичко. Наистина ли д-р Малори е проявила небрежност? Имат ли Ленард основание да предявят иск за допусната лекарска грешка?
— Вниманието ми беше погълнато от управлението на вертолета, но доколкото видях, Лара се мъчеше зверски да спаси живота на детето. Според аутопсионния протокол, емболията е била игра на природата. Могла е да настъпи по всяко време. Другото което е — Ленард нямат вид на злобари, дето ще тръгнат да си отмъщават. Те са набожни хорица.
— Значи си изненадан, че търсят изкупителна жертва?
— Да. Джоди е напълно способна да пусне слух за такъв съдебен иск, независимо дали зад него се крие някаква истина или не. Лара е удобна мишена. — Джейнълин го изгледа любопитно. — Какво има? — попита той.
— Няколко пъти вече я споменаваш като Лара. Струва ми се странно.
Той се поколеба, после рече троснато:
— Що, нали се казва така?
Джейнълин беше притисната от твърде много наболели въпроси, за да се заяжда за такава дреболия.
— Беше бясна по телефона, Кий. Каза да ви предам на двамата с мама, че няма да се остави да бъде изгонена от града, както преди. Какво има предвид?
— Става дума за времето, когато тя и Рандъл Портър са били отпратени в Монтесангре. — Той се намръщи. — Наумила си е, че Кларк е уредил назначението на Портър, като е дръпнал някои конци в Държавния департамент. Привидно е изглеждало като повишение, но всъщност си е било чисто официално изгнание.
Джейнълин беше потресена.
— Вярваш ли й? Би ли могъл Кларк да извърши такава подлост?
— Подлост е доста силна дума, но нашият по-голям брат обикновено умееше да се измъква невредим от всякакви беди.
— Но точно от тази май не успя докрай, а?
— Не, не успя — отвърна бавно Кий. — И докато Лара е тук да напомня на всички за нея, никога не ще сполучи.
— Значи си съгласен с постъпката на мама. Ако, разбира се, тя го е направила.
— Не съм. Аз също искам Лара Малори да се махне от Идън Пас, но сама да увисне. Ако престанем да й се бъркаме, мисля, че неизбежно ще стигне дотам. — Той отново посочи с глава нагоре. — Но нали я знаеш Джоди. Никога не е оставяла нещата да следват естествения си ход. Щом не се движат както на нея й е кеф, тя взема всичко в свои ръце.
— Моля те, не я съди, Кий. Тя не е добре. Не можеш ли да я предумаш да иде на лекар?
Той гръмко се изсмя:
— Това ще е стопроцентов начин да я откажеш. Но съм съгласен с теб. Трябва да си направи пълен преглед, някои изследвания. — Сложи ръка на рамото й. — Боя се обаче, че ти трябва да я убедиш, сестричке. Не й давай да изклинчи. — Стисна я за рамото и се запъти към стълбите, като взе и бирата със себе си.
— Ще излизаш ли тази вечер, Кий?
— Щом взема душ.
— С Хелън Бери ли ще бъдеш?
Той се закова на петите си и се обърна.
— Защо питаш?
Съдейки по изражението му, Джейнълин разбра, че го е засегнала по болното място. В този момент проумя защо понякога хората се страхуват от него.
— Хелън ходи сериозно с Джими Брадли от началото на гимназията. Носи се слух, че… — тя млъкна, за да навлажни устните си, — че неотдавна Хелън е скъсала с него, съвсем внезапно.