ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
— Какво обичате, моля? — Когато Лара се обади от вратата, Дарси се обърна. Отблизо не изглеждаше толкова съвършена, колкото й се бе сторила на подиума в училищната зала. Около очите й имаше пачи крачета, а по челото й бяха очертани бръчки. Беше изкусно гримирана, но лицето й носеше явни следи от нередовен живот и дълбоко загнездено недоволство.
Лара си бе създала доста неласкаво мнение за характера на Дарси Уинстън, но от опит знаеше, че не е справедливо да се робува на предразсъдъци. Мъчейки се да се държи открито, тя се усмихна и протегна ръка.
— Здравейте, госпожо Уинстън, аз съм Лара Малори.
Дарси въпросително повдигна едната си тънко подчертана с молив вежда. Лара обясни откъде я познава.
— Чух ви да говорите на градското събрание. Бяхте изключително убедителна.
Дарси отново реагира само със свиване на веждата. Лукаво стрелна Лара с очи, като очевидно се опитваше да разбере какво й е известно за нейния „нападател“.
Лара се обърна към девойчето, което стоеше до майка си.
— А вие сте Хедър, нали?
— Да, мем.
— Приятно ми е да се запознаем, Хедър.
— Благодаря.
— Заради Хедър сме тук — каза Дарси.
— О? Какво има?
— Искам да й предпишете хапчета против забременяване.
— Майко!
Момичето беше потънало от срам и Лара не го винеше за това. За съжаление, Дарси се очертаваше точно каквато Лара си и я представяше. Първокласна мръсница. За да спести по нататъшните унижения на Хедър, Лара попита:
— Нанси, кой кабинет за прегледи е готов?
Нанси гледаше втренчено Дарси с кисело изражение.
— Трети.
— Благодаря. Хедър? — Усмихната, Лара открехна вратата и я задържа пред момичето. Дарси се помъкна подире му.
— Госпожо Уинстън, вие можете да останете тук, където ще ви бъде по-удобно. Нанси ще ви зададе някои въпроси, за да открием картон на Хедър. Ако желаете, може да ви донесе нещо за пиене, докато чакате.
— Тя е моя дъщеря. — тонът й недвусмислено подсказваше, че е свикнала да сплашва хората и да постига своето.
— Но клиниката е моя — отвърна Лара с подобаващо високомерие. — Хедър е моя пациентка. Уважавам и защитавам правото на пациентите ми да съхраняват тайните си.
Без да продума повече, затвори вратата пред начумереното лице на Дарси и въведе момичето в кабинета. Остави го с Нанси, която щеше да се погрижи да го съблече, да му надене халат и да го претегли на кантара, преди да му измери кръвното и да му вземе проби от кръв и урина.
Нанси извика Лара от личния й кабинет с леко почукване на вратата. Оттегляйки се към чакалнята, Нанси прошепна:
— Как да я усмиря тая дива котка?
— Дай й да изяде един плъх.
Нанси вдигна палец нагоре. Влезе в помещението за прегледи, където Хедър боязливо седеше върху крайчеца на масата.
— Всичко наред ли е?
— Нормално, предполагам. Не обичам да ми боцкат пръста.
— И аз.
— Е, по-добре е отколкото да ти вземат кръв от вената. Мразя иглите.
— И аз не ги долюбвам.
— Но вие сте лекар.
— Все пак съм човек.
Момичето се усмихна поуспокоено.
— Кога започват репетициите на мажоретния състав?
— Откъде знаете, че участвам в него?
— Клубът на запалянковците ми изпрати заявление за членство. — Лара прегледа тъпанчетата й с отоскоп. — Видях снимката ти.
— От другата седмица.
— Толкова скоро? Кажи „а“. — С една шпатула притисна езика на Хедър и надникна в гърлото й. — Училището се открива едва след месец.
— Аааа. Да, ама ние искаме да станем добри. Миналата година спечелихме доста награди.
— А сега преглътни. Някаква болка тук? — попита Лара и опипа шията на Хедър.
— Не, мем.
— Чудесно. Пази си гърлото. Ако усетиш да те дразни, веднага ми се обади. На викачите редовно им прегракват гърлата и ги болят сливиците.
— Разбира се.
Лара вдигна халата и постави слушалката под лявата гърда на Хедър. Момичето изохка.
— Знам, че е студена — извини се Лара с усмивка. Преслуша сърцето й и се премести откъм гърба, за да чуе дробовете. — поеми няколко дълбоки глътки въздух през устата, моля. Добре. — След малко отново застана пред момичето. — Менструацията ти редовна ли е?
— Да, мем.
— Обилна ли е?
— Само през първия и втория ден. Сетне не.
— Имаш ли болки?
— Да. Направо кошмарни.
— Взимаш ли нещо?
— Мидол, аспирин. Такива работи.
— Помагат ли ти?
— Няма да умра — отвърна и се ухили.
Лара нагласи Хедър възможно най-удобно върху масата и извика Нанси от чакалнята, за да й помогне да прегледат гърдите и тазовата кухина.
— Ама че е гадно — каза Хедър, когато Лара пъхна краката й в стремената.