Доволен, че ще може да се отърве от тая „ялова кокошка“ и да си върне част от вложената сума, той продал земята и всичките права за ползване на минералните й залежи почти без пари, като запазил само участъка срещу шосето, където възнамерявал да издигне мотела си.
Но „яловата кокошка“ на Фъргъс седяла върху черно езеро от гъст нефт. Джоди знаела това, както и геологът на компанията, а също и онзи, когото тя подкупила, за да потвърди лъжата на първия. Мастилото от подписите им върху договора за продажбата още не било засъхнало и „Такет Ойл“ забили сонда там. Когато от нея бликнал кладенец, Фъргъс щял да откачи. Обвинил Джоди и всички Такетови, че са лъжци и мошеници. А когато Джоди се омъжила за Кларк младши, той я клел още по-силно. Но понеже не потърсил съдебна намеса за доказване на твърденията си, че е бил измамен, хората решили, че са голословни и са продиктувани от ревност, задето Джоди го е зарязала в полза на Кларк младши.
Фъргъс построил мотела, който още с откриването си започнал да му носи печалба. Но въпреки, че беше не по-малко луксозен от „Риц-Карлтън“, той никога нямаше да може да се мери по богатство с Джоди Такет. Затова и до ден днешен й имаше зъб.
Буи спря пикапа до верижната ограда, която опасваше кладенеца във формата на квадрат. Слезе и отиде от другата страна, за да помогне на Джейнълин, но докато заобиколи, тя вече беше скочила. Отключи вратата с ключа си.
Помпата, която задвижваше конската глава на сондата, приглушено пухтеше. Преди няколко часа беше идвал да я провери, което правеше всеки ден, освен когато почиваше и сондьорът от другата смяна минаваше на оглед. В момента двамата с Джейнълин не се интересуваха от помпата и резервоарите, а от измервателната кутия с червените, зелени и сини писци, които отчитаха силовото налягане, температурата на газта и обема на добива върху кръгли диаграми, които се подменяха на всеки две седмици. За щастие, измервателната кутия на седми кладенец беше разположена само на няколко ярда от него. А можеше да бъде отдалечена на две-три мили.
След петнайсет минути взе да се чувства като пълен глупак. Привидно нямаше никакви отклонения в седми кладенец. Измервателната кутия работеше нормално. Не се забелязваха никакви пробиви между нея и кладенеца. Всичко изглеждаше абсолютно наред.
— Сигурно си мислите, че съм полудял — измънка той.
— Не мисля така, Буи. Всъщност, ако това ще разсее съмненията ви, ще ви дам официално разрешение да поставите контролен измервател между кладенеца и отчитащото устройство.
Стори му се, че казва така, за да му угоди.
— Добре, ще го пробвам — отвърна, сякаш не беше забелязал нищо. — Да знаете дали на този кладенец е имало разширение за изгаряне на отпадъчната газ?
— И да е имало, било е запушено, когато станаха незаконни. Вече не разхищаваме газ по този начин.
Върнаха се към изхода. Буи заключи вратата след тях.
— Казахте ли на майка си за случая?
— Не.
— Смятате, че не е достатъчно важен?
Тя беше стигнала до вратата откъм своята страна на камионетката и се обърна с лице към него, затулвайки очите си от слънцето с ръце.
— Ще ви бъда благодарна, ако не ми пъхате думите в устата, Буи. Просто тия дни се старая да не тревожа мама с излишни неща.
— Изглеждате наистина хубава, госпожице Джейнълин.
— Какво? — възкликна тя. Ръката й не се помръдна, показалецът й следваше извивката на веждите, а дланта засенчваше очите й.
О, по дяволите. Стана тя каквато стана. Той мушна ръка под шапката си и се почеса по тила. Съвсем нямаше намерение да изрича гласно мислите си. Думите сами се изплъзнаха. А сега трябваше да се обяснява.
— Ами, просто, ъъъ, внезапно ми хрумна колко сте хубава, застанала тъй. Слънцето блести в очите ви, а вятърът развява косите.
Горещият, сух вятър прилепваше дрехите й, така че за първи път, откакто я беше срещнал, виждаше тялото й ясно очертано пред себе си. По негова преценка фигурата й беше много хубава, но той не успя да задоволи докрай любопитството си, защото лицето й се сгърчи и очите й се напълниха със сълзи, които явно не бяха предизвикани от яркото слънце.
— Ох! — изплака тя. — Ох, господи! Направо ще умра!
Реакцията й го уплаши. Само това му липсваше, да го спипат него, пуснатия условно осъден, с разревана жена, дето циври, без да спира, и вика, че щяла да умре. Дълбоко притеснен, той взе да търка потните си длани в панталоните.