— Ей, ама госпожице Джейнълин, не се разстройвайте толкова. — Тревожно се огледа, да не би някой да види я в това окаяно състояние. — Като ви казах… ами, аз не исках да ви обидя. С мен сте в безопасност, можете да бъдете спокойна. Тоест, аз не бих…
— Той може да ви е помолил да ме наглеждате, но това не означава, че трябва да ме обсипвате с комплименти, които не са искрени.
Буи присви очи и наклони глава, не вярвайки на ушите си.
— Какво казахте?
— Няма нужда да ме надзиравате, нито той, нито вие.
— Той? За брат си ли говорите? За Кий?
— Разбира се, че за Кий — отвърна троснато тя. — Откакто ви каза да ме наглеждате, все се мъкнете по петите ми.
— Извинявайте, ако съм ви притеснил, но обещах на Кий да ви пазя и аз държа на думата си. Смятам да се грижа за вас и занапред, докато той не ми каже да престана.
— Аз ви нареждам да престанете. И то веднага. Репортерите си заминаха от Идън Пас. Вече няма опасност да ме приклещят някъде, затова не е нужно повече да се натягате.
— Не съм се натягал, госпожице Джейнълин, беше ми приятно да се разкарвам с вас.
— Мога и сама да се разкарвам! Шофирам от шестнайсетгодишна.
— Да, госпожице, знам, но…
— Освен това мога да отчета показанията на измервателните уреди не по-зле от всеки мъж. При това, сама.
— Сигурен съм, че можете.
— Докато се чувствате задължен да ме следвате навсякъде, поне не е необходимо да ми подхвърляте празни комплименти, над които…
— Не беше празен.
— …Над които после да се надсмивате.
— Да се надсмивам?
— Знам какво мислят мъжете за мене. Според тях аз съм една скумросана стара мома. Мюли каза, че ми се подигравали зад гърба. Искате да се подмажете на брат ми…
— Чакайте малко, дявол да го вземе! — прекъсна я ядосано Буи. — На никого не се подмазвам. Ясно ли ви е? И не набърквайте брат си, защото той си няма хабер защо изтърсих онова, дето го изтърсих. Пък и пет пари не давам за мнението на другите. Имам си свой акъл и ако някой не е съгласен с мене, да върви на майната си. Като ви казах, че сте хубава, не си го изсмуках от пръстите, наистина мислех така. Боже господи! Повечето жени биха рекли: „Благодаря, Буи. Колко мило от твоя страна“ и толкова. Ама не и вие. Не. Вие почвате да търсите под вола теле, защото сте надута и чепата и имате въгърец в задника си колкото целия Далас.
Думите му отекнаха в пространството между тях, преди вятърът да ги отвее.
Но не достатъчно бързо, рече си мрачно Буи. Избухна, а все си мислеше, че с нея това е невъзможно да се случи. Причерня му от яд и езикът му се развърза. Тоя път яко го беше закъсал! Сега ще го уволни и вината ще си е само негова.
Тя стоеше срещу него с ококорени очи, разтреперана и безмълвна. Сълзите бяха превърнали сините й очи във вирчета, толкова дълбоки, че в тях би могъл да потъне цял мъж. През тялото й премина лека тръпка. Тя въздъхна рязко и долната й устна се докосна до зъбите.
Повече не издържаше. Примири се, че и бездруго ще го бесят без вина виновен, наведе глава и я целуна. Поривисто и силно. Нямаше друг начин. Тя всеки момент щеше да почне да пищи. Освен това се боеше, че усети ли вкуса на устните й, може да го омае. Току-виж пак стори някоя глупост и го тикнат в затвора.
В мига, в който се отдръпна от нея, обърна я кръгом и я напъха в кабинката. Той се качи от другата страна, запали шумния двигател, превключи стържещите скорости и насочи камионетката по дълбоко изровения път.
Пътуваха, без да продумат, чак до грозното здание на управлението, откъдето я беше взел. Щом изключи мотора, потънаха в тишина, която ги обгърна ведно с горещината, надигаща се на талази от земята.
Сигурно беше прекалено разстроена, за да говори, затова той трябваше да каже нещо. Няколко секунди гледа втренчено през предното стъкло, после рече:
— Ще откарам пикапа в склада и ще предам ключовете. Можете да ми изпратите последния чек по пощата.
Чу я да преглъща, но не я погледна. Не искаше да вижда отвращението й.
Накрая тя попита с тъничък гласец:
— Напускате ли „Такет Ойл“?
Тогава я погледна, така рязко завъртя глава, че вратът му изпука.
— Защо да не напускам?
— Това ли желаете?
— А вие не го ли желаете?
Тя поклати глава и едва чуто промълви:
— Не.
Той не смееше да мръдне, да не би да развали мимолетната магия.
— Ония неща, дето ви ги наговорих, госпожице Джейнълин… Не биваше да държа такъв груб език пред вас.
— Израсла съм с двама братя. Знам всички мръсни думи, Буи. И какво означават в повечето случаи.