Замълча и се втренчи пред себе си. Трудно й беше да разказва нататък, но знаеше, че лечението обикновено е болезнен процес.
— Хората наоколо започнаха да пищят. Зарязаха колите си и се пръснаха във всички посоки, за да се скрият. Те бяха в безопасност. Бунтовниците бяха дошли за нас. Трима от тях отвориха вратата до шофьора и сграбчиха Рандъл. Той извика от болка и възмущение. Стори ми се, че един от партизаните го удари в слепоочието с дръжката на пистолета си. Рандъл загуби съзнание, още преди да го отнесат в чакащата ги камионетка. Прочетох всичко това във вестника, след като го екзекутираха. В момента на отвличането не знаех нищо. Знаех единствено, че детенцето ми умира. Знаех го, но отказвах да го приема — продължи пресипнало тя. — Само пищях. Не можех да спра кръвта й. Мушнах пръста си в раната на шията й, за да я запуша. Властите пристигнаха минути след нападението, но аз бях изпаднала в истерия. Трябваше насила да изтръгнат Ашли от мен. Повлякоха ме към една линейка. После нищо не си спомням. Загубих съзнание. Когато се съвзех, бях вече в болницата в Маями.
Осъзна, че по лицето й се стичат сълзи, едва когато една попадна в ъгълчето на устните й. Облиза я.
— Засадата над колата ни отбеляза официалното избухване на революцията. Бунтовниците нападнали и тържеството за рождения ден. Било истинска касапница. Оцелели само неколцина, които после разказали за случилото се. Без съмнение, там сигурно щяха да ни убият. Не мога да си обясня защо ни причакаха по пътя. Заради произшествието с Рандъл Съединените щати закриха посолството в Монтесангре — малкото останало от него след плячкосването му — и рязко прекъснаха дипломатическите си отношения с новото правителство. — След екзекутирането му революционерите върнаха тялото на Рандъл в Щатите. Беше по-скоро акт на презрение, отколкото на великодушие, защото бяха изпратили също ужасяващи снимки от разстрела му на държавния секретар. Не се получиха обаче останките на Ашли, нито снимки на тялото й или от нейното погребение. Нямаше смъртен акт. Нищо. Пренебрегнаха всички искания на Вашингтон за допълнителни сведения или за освобождаване на тялото й. След известно време Вашингтон загуби интерес към случая и престана да отправя питания. Аз продължавам да ги тормозя, но що се отнася до нашето правителство, въпросът за него е приключен.
— О, боже. — Тя похлупи лицето си с ръце. — Детенцето ми е още някъде там. Така и не успях да го докосна. Не можах да зърна личицето му за последен път. Не го целунах. То е още там в онова отвратително място. Още…
— Недей, Лара. — Той се озова моментално до нея, застана до стола й и взе да я милва по косата. — Права си. Кошмарът е ужасен, но за Ашли всичко е свършило само за миг. Тя не е усетила ни страх, ни болка.
— Да, болката беше изцяло моя. Благодаря на бога за това. Но понякога става толкова съкрушителна, че не мога да издържам. Няма отърваване от нея. — Тя притисна юмрук към гърдите си. — Ужасно боли. Искам си детето обратно!
— Шшш. Не се измъчвай така. Недей. — Изправи я на крака. Обви ръце около нея.
Пръстите й неволно се усукаха около плата на ризата му и тя се сгуши в гърдите му.
— Никога няма да забравя тази картина. Но има някои неща, които не мога да възстановя. Като изрязани кадри от филмова лента, отделни късчета, които ми се струват важни. Искам да наместя липсващите парчета, но съзнанието ми отказва да го стори. На моменти тъкмо да уловя някое преживяване и то ми се изплъзва. Като че се боя от него. Страхувам се от нещата, които не мога да възстановя в паметта си.
— Шшт-шшт. Всичко е наред. Всичко е минало и ти си в безопасност.
Насърченията бяха прошепнати в косата й, преди устните му да се плъзнат към челото й. Лара почувства колко е хубаво да усещаш прегръдката на човек, по-силен физически от теб. Досега не бе имала с кого да сподели мъката си. Родителите й мълчаливо я обвиняваха за случилото се, дори за смъртта на Ашли. Приятелите й до един я изоставиха, когато се прочу из всички вестници като любовница на Кларк. Години наред бе носила бремето сама на плещите си. Беше неочакван разкош да се облегнеш на рамото на друг и за няколко мига да облекчиш част от непосилния товар.
Кий хвана брадичката й с върха на пръстите си, повдигна главата й и потърка устни в нейните.
— Не плачи повече, Лара. — Дрезгавите му думи прозвучаха леко приглушено. — Всичко е наред. — Устните му отново се отъркаха в нейните.
После я целуна, дълбоко, пламенно, влажно и изпитателно.
Очите на Лара бавно се притвориха, потъна във водовъртеж от разливаща се топлина. Волята й безрезервно се предаде и съзнанието й се понесе във вихъра на страстите, където нищо нямаше значение, освен съприкосновението — уста до уста, език до език, мъж до жена. То задоволи една първична потребност у нея, за чието съществуване не бе и подозирала.