Откликна инстинктивно. Ръцете й го сграбчиха жадно. Повдигна хълбоци нагоре, чисто женски знак на безмълвна подкана за близост.
Сякаш отдалече го чу как тихо изруга, после почувства ръцете му да се плъзгат по раменете й, сетне надолу по гърба й, бедрата, привлякоха я към него, притискайки я силно. И все по-силно.
Този ненадеен и стряскащ допир до тялото му или може би пробудилият се в пристъп на самосъхранение здрав разум я изтръгнаха от чувствената мъглявина и я върнаха в жестоката действителност.
Тя се отскубна от него и му обърна гръб. За да не падне, потърси опора в плота. Няколко пъти си пое дълбоко дъх и напразно се помъчи да възпре желанието, което бушуваше в нея.
— Заведи ме там.
Той не отговори.
Отдръпна се от плота и се извърна с лице към него.
— Заведи ме там. Трябва да разбера какво е станало с детето ми. Трябва да видя смъртния й акт с очите си, да докосна пръстта, в която е заровена. Да си изясня… нещо.
Изражението му остана непроницаемо.
— Този финал, това последно сбогуване е крайно необходимо за живите. Затуй правим погребения, панихиди и бдения. — Той пак не продума. — Дявол да те вземе! Кажи нещо!
— Значи не си ме будалкала. Наистина смяташ да се върнеш.
— Да. И ти ще ме закараш дотам.
Той скръсти ръце на гърдите си.
— Защо точно аз трябва да свърша тая глупост?
— Защото си достатъчно схватлив да проумееш, че съм права. Кларк имаше пръст за назначаването на Рандъл в Монтесангре. Детето ми умря вследствие подлите политически машинации на брат ти.
— Доста спорен въпрос, в най-добрия случай — отвърна той. — Значи, за по-убедително, реши да прибегнеш до няколко страстни целувчици, така ли?
Лицето й пламна.
— Едното няма нищо общо с другото — рече грубо.
Той подигравателно се изсмя.
— Знаеш ли какво, док, току-що оправда всичките ми очаквания. Даже ги надмина. — Изсвири тихо и продължително и тръсна ръка, като че се бе опарил. — Стига ти една целувчица и си готова, моето момиче.
Огледа я от главата до петите, изхили се презрително и се запъти към вратата.
— Намери си друг балама. Хич не ща да ходя на почивка в зона на размирици. И да пукна, ако си въобразяваш, че съм загорял за огризките от трапезата на мъртвия ми брат.
Тресеше се от гняв и беше смъртно опасно да шофира в подобно състояние, но въпреки това подкара линкълна към къщи и го юрна в нощта като бронетранспортьор. Беше го вбесила, за кой ли път, дори не се чувстваше изненадан.
Но беше изненадан, че е ядосан на себе си. Той, който никога не подлагаше на анализ постъпките си, нито се извиняваше за стореното, сега се измъчваше от чувство за вина, защото бе пожелал любовницата на покойния си брат. Ако обстоятелствата се бяха стекли другояче и тя го беше насърчила, в момента сигурно щеше вече да събува ботушите си.
Господи! Толкова ли беше безхарактерен, та да копнее да притежава жената, довела до сгромолясването на брат му? Джоди май беше права в мнението си за него. Кой по-добре от майката би могъл да познава душата на детето си? Беше развратен до мозъка на костите си, също като баща си. По отношение на жените не притежаваше капчица съвест и благоразумие. Ако не беше така, членът му нямаше да е корав като камък и езикът му да потръпва от спомена за устните на Лара Малори.
Като деца двамата с Кларк често си разменяха разни неща, понякога нарочно, понякога по родителско настояване. Прехвърляха си пуловерите, одеколона за бръснене, скейтбордовете. Но никога не бяха притежавали една и съща жена. Нито лесните момичета в училище. Нито дори курвите.
Това негласно споразумение бе сключено в юношеството им, може би защото държаха да оставят поне попрището на любовта извън обсега на съперничеството си. Като братя те непрекъснато се състезаваха помежду си, но когато се намесваха сексуалните им предпочитания, винаги теглеха чертата. Кий никога не бе пожелавал момиче, с което Кларк е ходил преди това, и макар че не можеше да чете мислите в главата на брат си, предполагаше, че и Кларк е изпитвал същото. Затова влечението му към Лара Малори толкова го озадачаваше и вбесяваше. То влизаше в разрез с едно от собствените му запрещения.
Даваше си сметка, че на всяка цена трябва да се откаже от тези мераци, защото са предварително обречени на провал. Да жадуваш за жената, опозорила името на брат ти и съсипала бъдещето му, беше грях. И въпреки че обикновено не се спираше пред нищо, независимо дали е грях или не, този път се страхуваше да не сбърка.