Не можеше да си намери място от яд. Чувстваше се пълен глупак, задето бе стоял като някаква лековерна бабичка да слуша сълзливата й история. Даже бе сварил кафе, да го вземат мътните дано! Отгоре на всичко я беше прегърнал. И целунал.
— По дяволите! — Блъсна с юмрук по кормилото.
Навярно още му се надсмива, че му е подпалила чевията, дето и десет жени сигурно няма да могат да укротят. Едва ли щеше да го остави да вилнее така в устата й, ако не знаеше адски добре как му въздейства. Нищо чудно, че точно в този момент реши да му пусне мухата за пътуването до Централна Америка. Въобразяваше си, че го е навила като пружинка и само да рече, ще я заведе и на Марс.
Не си познала, докторке — помисли си и ехидно се подсмихна. Много жени бяха събуждали похотта му, но и в най-сладострастните пожарища, не бе изгубвал докрай разсъдъка си.
Като се размисли, си спомни, че изражението й на тръгване съвсем не беше самодоволно. Изглеждаше не по-малко смутена и унизена от него в момента. В интерес на истината, разказът за дъщеря й беше покъртителен. Още не й вярваше напълно, но кой би могъл да се усъмни, че не преживява мъчително убийството на Ашли? Смъртта на детето я беше съсипала и тя още не можеше да го прежали.
„Когато я кърмех, хранех и нея, и себе си.“
„Сякаш беше създадена да сгрява душите на всички наоколо.“
Беше обожавала това дете и бе понесла загубата му по-тежко от жестоката екзекуция на Рандъл Портър. Естествено, след неприятния скандал с Кларк, бракът им едва ли е почивал на особено здрава основа, по нейните собствени признания, тя е била безумно нещастна в Монтесангре. Чак след раждането на детето животът й там е станал търпим. Навярно за нея Ашли е била нещо като утешителна награда, знак за божието опрощение. След раздялата с Кларк, тя е прехвърлила цялата си обич и внимание върху бебето.
Изведнъж Кий дръпна крака си от педала за газта. Линкълнът забави скорост. Той втренчи невиждащ поглед в мрака, който полека се разкъсваше на източния хоризонт. Но сякаш не забеляза пропукващата се зора. Дори не усети, че колата кривна по осовата линия и спря.
В главата му отекнаха другите думи на Лара.
„Русичка, със сини очи.“
„Усмивката й беше лъчезарна.“
„Тя цялата сияеше.“
Кий познаваше само още един човек, описван с ярките атрибути на слънцето. Кларк Такет трети.
— Копеле недно! — изхриптя, ръцете му неволно се свлякоха от кормилото и се отпуснаха в скута.
Непрежалимата Ашли на Лара Малори беше дете на брат му.
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА
Оли Хоскинс се зае да минава с бърсалката от пера по консервите от свинско с боб, чили, царевица, пиперки и риба тон, изложени на шеста пътека. Като управител на супермаркета „Бързо и евтино“, можеше да накара някого от помощниците си да свърши тази работа, но на него му беше приятно да се занимава с по-пипкавите неща — да слага цени на стоките, да ги подрежда и опакова, защото не изискваха особени усилия и бяха лесни за изпълнение. В същото време, понеже не се налагаше да се съсредоточава, можеше да си мисли за друго.
Беше служил в Американския военноморски флот цели петнайсет години, преди да се уволни, и макар че морето не му липсваше кой знае колко, с умиление си спомняше за безгрижния моряшки живот. Никога не бе искал да стане офицер и до ден днешен се чувстваше по-добре да изпълнява заповеди, отколкото да ги издава.
Една пролет, докато беше в отпуск на сушата в Галвестън, срещна на плажа млада жена, влюби се и се ожени за нея само след месец. Когато дойде време да се върне във флота, тя настоя да напусне и го накара да се преместят в родния й град Идън Пас, за да бъде по-близо до майка си.
Може би щяха да са по-обезпечени, ако беше останал на служба, каза си Оли и се премести на пета пътека, където рафтовете бяха идеално заредени с брашно, захар, подправки и тестени изделия. Близките на жена му не го приеха радушно в лоното на семейството си. За тях Оли беше довтасал „някъде там от север“, а според тях единственото по-лошо нещо от янките бяха малцинствата. Англосаксонският му произход го правеше поносим — но само що-годе.
След двайсет години той още не питаеше особено топли чувства към роднините на жена си, както и те към него. Любовта в брака им отдавна беше прецъфтяла и увехнала. В момента ги свързваше само синът им, Танър.
Всеки по своему го обожаваше. Майка му често го притесняваше с бурните изблици на обичта си. След Танър тя не бе успяла да зачене повторно — издънване, за което обвиняваше Оли, а не себе си, — и трепереше над сина си като квачка над своето пиленце. Умираше си от кеф, че той е гадже на Хедър Уинстън. Фактът, че синът й ходи с най-известното момиче в училище я караше да се чувства поиздигната сред приятелите си.