Предните колелца на количката на д-р Малори изскърцаха и спряха. Няколко минути беше тихо, след това я чу да казва:
— Добро утро.
Джейнълин отвърна срамежливо с тъничкия си гласец:
— Добро утро, д-р Малори.
— Радвам се, че сте по-добре, госпожо Такет. — Д-р Малори даде достатъчна възможност на Джоди да отговори. Но когато тя не продума, докторката добави:
— Обаждах се няколко пъти у вас с надеждата, че ще можем да поприказваме.
— Няма какво да си казваме. — Само Джоди Такет беше в състояние да насити с толкова злоба такива прости слова. — Да вървим, Джейнълин.
— Извинете ме, госпожо Такет, но имаме много неща за казване. Много бих искала да си поговорим за Кларк.
— По-скоро ще ида в пъкъла.
— Мамо!
— Мълчи, Джейнълин! Да вървим.
— Моля ви, госпожо Такет. Госпожо Такет? Госпожо Такет!
Отначало в гласа на докторката прозвуча молба, после въпрос. Накрая уплаха.
— Мамо!
Оли Хоскинс събори няколко кутии с маслени сладки в бързината си да отиде до четвърта пътека и да види какво става. Пристигна навреме, точно в момента, в който Джоди Такет се строполи странишком върху количката си. Протегна ръце с разперени длани, сякаш се мъчеше да запази равновесие. Количката се плъзна напред, тя загуби опора и се стовари върху рафтовете с пакети чай „Липтън“. Няколко стъклени буркана с декофеинизирано нес кафе се разбиха на пода и пръснаха ароматното си съдържание. Джоди падна гърбом към рафта и се свлече на земята. Изпружи се направо върху счупените стъкла и чая на прах.
Джейнълин коленичи до нея.
— Мамо! Мамо!
Лара Малори не се бави нито секунда. Спусна се към Джоди, преди Оли да успее да мигне.
— Обадете се на 911 — извика му тя. — Трябва ни линейка.
Той в съвсем военен стил предаде заповедта на един от подчинените си, касиерка, която зареждаше касата си с цигари. Тя се обърна и хукна към служебния телефон. На пътеката започнаха да се трупат и други купувачи, сепнати от неистовите писъци на Джейнълин. Те зарязаха пазарските си колички и се завтекоха към четвърта пътека от всички краища на супермаркета. Оли им нареди да се отдръпнат, за да има място за лекарката да се погрижи за госпожа Такет.
— Хванете й ръцете. Може да ги счупи.
Джейнълин се опита да улови развилнелите се ръце на Джоди, за да не ги удари в рафтовете. Дори да нямаше счупвания, сигурно щяха да й останат сериозни наранявания.
Д-р Малори бръкна в чантата си и извади оттам ключодържател от безцветна пластмаса във формата на огромен ключ. Пъхна го в устата на Джоди и натисна с него езика й.
— Няма нищо, няма нищо — каза на Джейнълин. — Дихателната й тръба е отпушена. Държа й езика. Сега може да диша свободно.
— Но тя посинява!
— Вече има приток на кислород. Не пускайте ръцете й. Господин Хоскинс, повикахте ли линейка?
— Да, госпожо — отвърна бързо Оли, погледна към касиерката, която кимна утвърдително. — С какво друго мога да ви помогна?
— Намерете брат ми — обади се Джейнълин. — Кажете му да дойде.
Джоди изпускаше лиги от ъгълчетата на устата си. Краката й още се мятаха. Джейнълин с все сила държеше ръцете й. Д-р Малори натискаше езика й с ключодържателя, но дишането й хъхреше като комбайн. Оли не изпитваше особена симпатия към Джоди Такет, но реши, че жената има нужда от спокойствие.
— Моля всички да разчистят пътеката.
Естествено, никой не се помръдна. Той си проправи път сред растящата тълпа и се втурна към откритата си, поставена нависоко канцелария в предната част на магазина.
Като знаеше, че Кий Такет е пилот, Оли го потърси първо на окръжната писта. Кий не беше там, но старият Болки Уилис му даде номера на Кий от подвижния му телефон.
— Тръгна си оттук преди четвърт час. Оная джаджа беше у него.
След двайсет секунди Кий се обади с весел глас:
— Тук креватомобил.
— Господин Такет? — попита притеснено Оли. Никога не се беше разправял с Кий, но беше чувал за нещастниците, които му бяха сърбали попарата. Дори неговите зетьове, дето бяха буйни глави и налитаха на бой за най-малката дреболия, произнасяха името на Кий Такет с почит и уважение.
— Обажда се Оли Хоскинс от „Бързо и евтино“ и…
— Ей, Оли. Гледах мелето на червено-черните завчера. Танър ще им разгони фамилията тоя сезон.