— Да, сър, благодаря. Господин Такет, майка ви току-що припадна тук в…
— Припадна?
— Да, сър. Сестра ви и…
— Тя добре ли е?
— Не, сър. Извикахме линейка.
— Идвам веднага.
Оли тръшна телефона и хукна обратно към четвърта пътека. Тълпи от купувачи я бяха задръстили от двете страни.
— Извинете. Пуснете ме да мина. — Беше доволен, че е успял да възвърне част от военния си авторитет и хората го послушаха. — Моля ви, отдръпнете се — заповяда им с ново придобита увереност. Застана точно зад д-р Малори.
— Удар ли е получила? — попита уплашено Джейнълин.
— Вероятно лек. Изследванията ще покажат. Случвало ли й се е друг път?
— Не.
Д-р Малори се надвеси над падналата жена.
— Госпожо Такет, всеки момент ще дойде линейка. Не се страхувайте.
Джоди бе престанала да се задушава. Крайниците й се бяха успокоили и отпуснали. Въртеше очи насам-натам, сякаш се мъчеше да разбере къде се намира. Лара полека извади пластмасовия ключ от устата й. По него личаха дълбоки следи от зъбите й, което обясняваше защо д-р Малори не си беше послужила с пръстите, за да освободи дихателната й тръба. Тя избърса слюнките от брадата на Джоди с хартиена кърпичка от собствената си чанта.
— Имахте пристъп, но вече свърши.
— Мамо? Добре ли си? — Джейнълин стисна ръката й.
— Няколко минути ще бъде замаяна — каза д-р Малори. — Но ще се оправи.
— Пуснете ме да мина. Какво сте се облещили? Нямате ли си друга работа? Разкарайте се веднага оттук.
Кий се вряза в тълпата от зяпачи. Те се отдръпнаха да му сторят път. Оли пристъпи насреща му.
— Сигурно сте били съвсем наблизо, щом успяхте да пристигнете толкова бързо.
— Благодаря, че ми се обади, Оли. Би ли разпръснал тая сган?
— Дадено, сър! — Оли едва не му козирува. Кий Такет упражняваше подобно въздействие върху хората. — Хайде, моля ви. Всички чухте господин Такет. Разпръснете се.
— Кий! Слава богу! — извика Джейнълин. — Мама получи пристъп.
— Джоди?
— Не й да’айте да ме пипа.
Той приклекна до майка си, но погледът му пронизваше докторката.
— Какво й е?
— Както каза сестра ви, получи апоплектичен пристъп. Сериозен и страшен на вид, но не фатален.
Кий се наведе над майка си.
— Извикали са ти линейка, Джоди — промълви с тих, окуражителен тон. — Скоро ще бъде тук. Дръж се още малко.
— М’хнете я от мен. Н’ща да ме пипа. — Говореше завалено, но беше ясно какво казва.
— Д-р Малори ти спаси живота, мамо — възрази меко Джейнълин.
Джоди се помъчи да се изправи, но не можа. Втренчи убийствен поглед в д-р Малори. Въпреки, че не бе в състояние да изрази омразата си, тя недвусмислено личеше.
Кий рязко завъртя глава.
— Чупка, док. Не те щат. Само влошаваш нещата.
Джейнълин се намеси:
— Кий, ако тя не беше…
— Но… — прекъсна я докторката.
— Чу какво казах — изрева той. — Махни се от очите й.
Те се гледаха кръвнишки, както се стори на Оли, цяла вечност, сякаш помежду им минаваха незрими течения. Накрая д-р Малори се изправи. Беше видимо разстроена и гласът й трепереше.
— Майка ви е тежко болна и се нуждае от незабавна медицинска помощ.
— Не и от твоята.
Макар думите му да не бяха отправени към него, Оли се сви от свирепото изражение на Кий и от смразяващия му тон.
— Благодаря ви, д-р Малори — рече тихо Джейнълин. — Ще се погрижим мама да получи необходимата медицинска помощ.
След като услугите й бяха категорично отблъснати, тя обърна гръб на Такетови и тръгна надолу по пътеката към зяпачите. Те се отдръпнаха, както бяха сторили за Кий. Не се върна да си вземе количката с покупките, а се насочи право към изхода.
Оли я наблюдаваше как си отива с нараснало уважение. Беше жена от изключително висока класа. Като си пробиваше път през навалицата, не се прегърби, а стъпваше с горда осанка и вирната брадичка. Не се беше уплашила нито от Такетови, нито от любопитните сеирджии. Той реши лично да й занесе покупките след приключването на произшествието.
Отвън се чу вой на сирена и само след секунди в магазина нахълтаха фелдшерите. Госпожа Такет бе откарана на носилка в чакащата линейка, която светкавично потегли. Кий и Джейнълин отпрашиха подире й с жълтия линкълн.
Дълго след като чаят на прах беше изметен от четвърта пътека и рафтовете приведени в ред, купувачите продължаваха да се мотаят из магазина и да обсъждат видяното и чутото, пресъздавайки драмата за новодошлите, които я бяха изпуснали. Изказваха се предположения за здравословното състояние на Джоди Такет. Някои твърдяха, че е прекалено гадна, за да умре и напук ще живее до сто години. Други смятаха, че е само на косъм от смъртта. Трети разсъждаваха на глас какво ще стане с „Такет Ойл“. Дали смъртта на Джоди, когато дойде този момент, ще сложи край на петролната компания или Кий ще спре да кръстосва света и ще се установи в Идън Пас, за да я поеме, или пък госпожица Джейнълин ще има достатъчно сили и акъл, за да вземе управлението в свои ръце? Мненията бяха най-различни.