Хедър изпитваше небивало удоволствие да държи майка си постоянно на тръни. Косите погледи и намеците й недвусмислено подсказваха, че вече води активен полов живот. В действителност, тя още не бе позволила на Танър да стигне докрай. Не защото не го обичаше или се боеше от нежелана бременност, а най-малкото защото се страхуваше от родителски упреци.
Не се решаваше на тази окончателна стъпка по добре известни причини. Не желаеше да стане копие на майка си.
Танър се отнасяше много мило към въздържателството й. От вечерта край езерото, когато се беше изложил, беше нежен и търпелив с нея, приемаше и най-дребните еротични трохи, които му подхвърляше и не настояваше за нищо повече.
За баща си Хедър си оставаше малко, сладко ангелче и когато бяха заедно, тя се стараеше да съхрани тази представа у него. Отношенията с майка й обаче се бяха влошили. Те се бяха превърнали в скрити врагове, две жени в негласна схватка. Фронтовите линии, които бяха едва загатнати преди, сега бяха съвсем ясно очертани.
— Не предполагах, че Лара Малори е станала твой кумир, Хедър — забеляза Фъргъс и разбърка захарта в кафето си. — Дори не допусках, че я познаваш.
— Майка ме заведе при нея. Не ти ли е казала?
— На преглед — побърза да уточни Дарси. — Трябваше й медицинска бележка за мажоретния състав, а чак след месец щеше да може да отиде при друг лекар извън града. Прецених, че е глупаво да отбягваме д-р Малори, само защото едно време си е имала вземане-даване с Кларк Такет. Кой го е грижа? Минала работа. Освен това, всеки, който е враг на Джоди Такет е твой приятел, нали?
— Трябва да призная, че още с идването си в Идън Пас д-р Малори показа, че не й липсва кураж. И не си поплюва. Харесва ми.
— Кога си говорил с нея? — поинтересува се Дарси.
— Вчера. Обади ми се и поиска среща с училищното настоятелство. Има желание да изнесе беседа в горните класове за сексуалната отговорност. Струва ми се, че идеята й е твърде радикална за Идън Пас, но й отвърнах, че ще изслушаме предложенията й на заседанието другата седмица.
Няколко секунди Дарси го гледаше без забележки.
— Прав си, Фъргъс. Напориста е, не ще и дума. След като е била уличена в прелюбодеяние. Докъде според теб се простира сексуалната отговорност?
— Тя подчерта, че не се интересува от нравствената страна на въпроса. Просто държи да предупреди децата за евентуалните здравни рискове.
— Съмнявам се, че това ще се хареса на местните моралисти. А и не бъди толкова сигурен, че в цялата тая работа няма да се зачекват нравствени теми. Или по-скоро безнравствени. Тя е казала на Хедър винаги да има презерватив подръка.
— Не каза точно това! — възкликна Хедър.
— Все тая — сряза я Дарси. — Преди да се усетим, хлапетиите в училище ще понесат предпазители в кутиите за храна и ще се трескат в междучасията.
— Дарси, моля те! — изсумтя възмутено Фъргъс. — Хедър не бива да слуша такива неща.
— Що не се събудиш най-после и не се огледаш, Фъргъс! Децата в днешно време знаят абсолютно всичко. Даде ли им Лара Малори зелена светлина и ще почнат да се чукат като зайци.
Фъргъс потрепери.
— Тя няма да ги насърчава да правят секс. Само иска да ги предупреди за възможните последствия.
— О, миличкия! Направо ти е взела акъла, нали? А пък аз мисля, че гледа да подкокороса ученичките да забременяват, та да си осигури повече пациенти.
— Но това е смешно, майко.
— Млъкни, Хедър! Приказвам с баща ти.
— Но ти изопачаваш думите на д-р Малори. Не е честно.
— Разговорът е между възрастни и никой не те е канил да участваш.
В този момент Хедър мразеше майка си и изпитваше неистово желание да я разобличи. Но обичта към баща й я принуждаваше да мълчи. Дарси знаеше това и го използваше. Сега тя се усмихваше самодоволно. Хедър бутна стола си назад и изхвърча от трапезарията.
На излизане чу майка си да мълви:
— Прави каквото щеш, Фъргъс, срещни д-р Малори с настоятелството. Ще бъде адски забавно да зяпам отстрани как ще хвърчи перушина.
— Мислех си, че… може би не бива да идвам. — Застанала на предната веранда пред клиниката на Лара Малори под светлината на лампата над главата й, Джейнълин се чувстваше като глупачка. Не би се учудила, ако докторката й хлопне вратата под носа. Нямаше и да й се разсърди.
— Радвам се, че дойдохте, госпожице Такет. Заповядайте, влезте.
Джейнълин пристъпи в сумрачната чакалня и се огледа.
— Късно е. Не биваше да ви безпокоя.