— Не се притеснявайте. Как е майка ви?
Лара посочи към коридора, който свързваше клиниката със задната част на къщата. Тръгна пред Джейнълин и я поведе към личните й помещения.
— Тъкмо си бях сипала чаша вино. Искате ли да ми правите компания?
Влязоха в уютна стаичка с разпръснати по масите списания и мъждукащи ароматизирани свещи в обредни поставки. Телевизорът беше настроен на кабелна програма, по която се излъчваха стари филми. В момента даваха черно-бял.
— Обичам старите филми — каза Лара с извинителна усмивка. — Може би защото обикновено имат щастлив край. — Изключи екрана с дистанционното управление. — Намира ми се само шабли. Одобрявате ли го?
— Бих предпочела нещо безалкохолно.
— Диетична кола?
— Идеално.
Когато Лара отиде да вземе питието й от кухнята, Джейнълин остана като закована за пода в средата на стаята. Беше нахлула във вражеския лагер, но мястото определено й допадаше. Две от стените бяха заети с книжни лавици, повечето от писанията бяха на медицинска тематика, но сред тях се открояваше и една колекция от художествени романи с твърди и меки корици. Над камината, където някога беше окачена препарираната глава на един елен с гигантски рога, сега висеше репродукция на Андрю Уайът. Върху масичката до канапето се виждаше снимка на малко момиченце в сребърна рамка.
— Дъщеря ми.
Джейнълин подскочи, като чу гласа на Лара, която тъкмо влизаше в стаята с чаша ледена сода.
— Казваше се Ашли. Беше убита в Монтесангре.
— Да, знам. Съжалявам. Красиво дете.
Лара кимна.
— Имам само две нейни снимки. Тази и една оттатък, в кабинета. Взех си ги обратно от моите родители, иначе щях да остана и без тях. Всичките ни лични вещи безвъзвратно потънаха в Монтесангре. Мъчно ми е, че нямам и други спомени от нея. Гумения пръстен, с който си чешеше зъбките. Плюшеното мече. Рокличката от кръщенето й. Каквото и да е. — Тя леко поклати глава. — Моля, седнете, госпожице Такет.
Джейнълин боязливо се отпусна на канапето. Лара се настани във фотьойла, където очевидно бе седяла, преди да се позвъни на вратата. На подложката в краката й беше метнат пухкав, плетен на една кука, вълнен шал, а на масичката до нея бе оставена чаша бяло вино.
— Майка ви в болницата ли е? — Джейнълин поклати глава. — Не? — Явно не бе очаквала такъв отговор. — Бях убедена, че при нейното състояние трябва да лежи поне един ден в болницата.
— Трябва да бъде настанена за по-дълго. — Джейнълин почувства, че всеки момент ще се разплаче. Грабна салфетката, увита около чашата със сода. — Дойдох, защото… защото исках да чуя вие какво ще ми кажете. Вие присъствахте на пристъпа на майка ми. Бих желала да узная вашето професионално мнение.
— Но майка ви беше далеч от тази мисъл.
— Съжалявам за начина, по който се държа с вас, д-р Малори — рече сериозно Джейнълин. — И ако ме изпъдите, ще ви разбера.
— Защо да ви пъдя? Вие не отговаряте за думите и делата на майка си.
— Тогава, моля ви, кажете ми какво мислите за болестта й.
— Не би било етично от моя страна да поставям под съмнение диагнозата на друг лекар, когато дори не съм прегледала пациента.
— Моля ви. Трябва да поговоря с някого за това, а няма с кого.
— Ами брат ви?
— Той е разстроен.
— Вие също.
— Да, но когато Кий се разстрои или разтревожи за нещо, той… — Тя сведе очи към чашата в ръката си. — Както и да е, да речем, че просто в момента не е на разположение. Моля ви, д-р Малори, кажете ми мнението си.
— Въз основа само на онова, което видях?
Джейнълин кимна.
— При условие, че може да сбъркам?
Джейнълин отново кимна.
Лара отпи глътка вино. Погледна към снимката на дъщеря си, пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, после пак отмести очи към Джейнълин.
— На какво лечение беше подложена майка ви в болницата?
— Прегледаха я в спешния кабинет, но тя отказа да бъде настанена за по-дълго.
— Постъпила е глупаво, поставиха ли й някаква диагноза?
— Лекарят каза, че е получила лек удар.
— Съгласна съм. Направиха ли й пълни кръвни изследвания?
— Да. Предписаха й медикаменти за разреждане на кръвта. Вие това ли бихте препоръчали?
— Плюс обстойно изследване и наблюдение. Направиха ли й ЕКГ?
— За сърцето ли? — Лара кимна. — Не. Искаха, но тя не пожела да стои повече.
— А сканиране на мозъка?
— Да, но едва след като Кий заплаши, че ще я върже, ако не се съгласи. Лекарят каза, че не е открил значим церебрален инфаркт. — Тя се опита да го цитира дословно. — Не съм сигурна какво точно означава.
— Означава, че майка ви няма значими количества мъртва мозъчна тъкан, дължаща се на запушени кръвоносни съдове. Което е добре. Обаче не означава, че притокът на кръв в мозъка й не е прекъснат или напълно спрян. Лекарят предложи ли да бъдат извършени ултразвукови изследвания на сънната артерия? Нарича се Доплеров тест.