— Не съм сигурна — Джейнълин потърка слепоочието си. — Той говореше така бързо, а мама така гръмогласно се оплакваше, че…
— Тези изследвания биха определили дали има запушване на артерията. Ако има, и то не бъде отстранено, съществува голяма опасност от настъпване на инфаркт, който би могъл да доведе до перманентно осакатяване или дори смърт.
— Там подчертаха същото — промълви прегракнало Джейнълин. — Нещо подобно.
— Без ангиограма, която би посочила къде е запушването?
— Мама категорично отказа. Развика се, разфуча се и заяви, че просто й е прилошало и толкоз. Трябвало само да си иде вкъщи и да си почине, и всичко щяло да й мине.
— Дълго ли трая разстройването на говора и нарушената регулация на мускулатурата?
— Когато се прибрахме у дома, нямаше и помен от случилото се.
— Бързото съвземане кара пациентите да вярват, че просто им е прилошало. — Лара се наклони напред. — Майка ви често ли забравя? получава ли понякога пристъпи на замъглено зрение?
Тя сподели с докторката онова, което бе съобщила и на Кий преди няколко дни.
— Никога не признава такива неща, но тези случаи стават все по — забележими. Опитах се да я убедя да иде на лекар, но тя не ми обърна внимание. Струва ми се, че се страхува от това, което може да чуе.
— Не мога да бъда сигурна, без да я прегледам — рече Лара, — но според мен тя има ТИА — което означава, транзитни исхемични атаки. „Исхемията“ се отнася до недостатъчното кръвообращение.
— Досега всичко ми е ясно.
— При такава атака се прекъсва притокът на кръв до мозъка, получава се нещо като електрическо затъмнение. Засегнатата част се изключва. Деменцията, която описахте, замъгленото зрение, заваленият говор и замайването са все симптоми, предупредителни сигнали. Ако не бъдат взети под внимание, пациентът може да получи масивен удар. Днес вероятно бе изпратен най-силният сигнал. Да се е оплаквала от изтръпване на крайниците?
— Не и на мен, никога не би го сторила.
— Има ли високо кръвно налягане?
— Много. Взема лекарства, за да го регулира.
— Пуши ли?
— По три кутии на ден.
— Веднага трябва да престане.
Джейнълин се усмихна тъжно:
— За нищо на света.
— Настоявайте да се храни както трябва и ограничавайте приема на холестерол. Трябва да започне умерени движения. Следете да взема редовно лекарствата. Тези предпазни мерки биха предотвратили един смъртоносен удар, но в никакъв случай не биха дали абсолютни гаранции.
— Значи не съществува пълно изцеление?
— За определени пациенти артериалното запушване може да бъде отстранено хирургически. Операцията е сравнително рутинна. За съжаление, без необходимите изследвания и без пълното съдействие на майка ви, това е невъзможно. — Като долови отчаянието на Джейнълин, тя се наведе напред и стисна ръката й. — Съжалявам. И не забравяйте, че не е изключено да греша.
— Съмнявам се, д-р Малори. Казахте почти същото, каквото и лекарят от спешния кабинет. Благодаря, че го обсъдихте с мен. И за содата. — Тя остави недокоснатата чаша на масичката и стана да си върви.
— При дадените обстоятелства, съмнявам се, че можем да бъдем приятелки, но все пак бих искала да останем в добри отношения. Моля ви, наричайте ме Лара.
Джейнълин се усмихна, но се държеше уклончиво. Когато стигнаха до задния вход и двете с изненада установиха, че вали. Беше далеч по-лесно да разговарят за нещо банално като времето. Накрая Джейнълин се ръкува с докторката.
— Имахте пълно право да бъдете груба с мен. Благодаря, че ме поканихте да вляза.
— Благодаря, че повярвахте на мнението ми. Да се надяваме, че следващия път, когато минете да ме видите, причината да не е толкова сериозна.
— Следващия път? Каните ме да дойда пак?
— Разбира се. Когато пожелаете.
— Много сте мила, д-р… Лара. Сега разбирам защо брат ми толкова ви е харесал.
Лара отметна косата си назад, погледна към дъждовното небе и безрадостно се засмя.
— Грешите. Кий изобщо не ме харесва.
Джейнълин беше потресена.
— Кий? — повтори смаяна тя. — Аз имах предвид Кларк.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
Буи вдигна яката на дънковото си яке и се сгуши до външната стена на къщата. Стрехите не предлагаха кой знае какво укритие срещу проливния дъжд. Беше мокър до кости.
Наистина не можеше да си обясни какво търси у Такетови по това време на нощта навън в дъжда. Би трябвало в момента да се е изтегнал пред телевизора си втора употреба. Взетия под наем фургон не предлагаше кой знае какви удобства, но поне беше сух.