— Съжалявам за майка ви, госпожице Джейнълин, защото знам колко сте привързана към нея. Надявам се да доживее до дълбока старост, за да не скърбите, ако се спомине. Но с нея или без нея, вие сте си отделна личност. Не е нужно да бъдете ничия дъщеря, сестра или… или жена. И така сте си екстра. Бива ви за всичко и не позволявайте никой да ви втълпява обратното.
— Толкова добре ми става с теб, Буи — прошепна тя.
— О, напротив, за нищо не ставам.
— Не е вярно! Страхотен си! Толкова си добър с мен. Насърчаваш ме да се осланям на силните си качества, а не на слабите. Не ме разбирай погрешно. Знам недостатъците си. Цял живот съм била наясно с тях. Известно ми е, че съм интелигентна, но не особено. Не съм пробивна, плаха съм и ми липсва увереност. Не съм хубава. За разлика от братята си.
— Не сте хубава? — Буи беше тъй слисан, че не можеше да се начуди откога бе започнала да му се струва неземна красавица. — Ама, чакайте, вие сте най-хубавото нещо, което съм виждал, госпожице Джейнълин.
Объркана и смутена, тя сви глава в раменете си.
— Не е нужно да ми говориш така. Само заради онова, което изтърсих онзи ден.
Той се изкашля неловко.
— Можете да не се притеснявате, все едно нищо не сте ми казали.
— Наистина ли?
— Да, мем.
— О! — Лицето й се гърчеше от вълнение. Накрая вдигна очи към него. — Откъде-накъде?
Той пристъпи от крак на крак.
— Ами, щото знам, че не е било на сериозно, затова.
Тя навлажни устните си и рязко въздъхна.
— Всъщност, беше, Буи.
— Беше?
— Казах го най-чистосърдечно. И ако ти, ами, нали знаеш, ако искаш пак да ме целунеш, не бих имала нищо против.
Бученето в главата на Буи едва не заглуши трополенето на дъжда по покрива. Сърцето му заби толкова силно и бързо, че го заболя. Гърлото му се стегна, но той успя да промълви:
— Искам да ви целуна пак, госпожице Джейнълин. Искам, как да не искам.
Пъхна ръка под косата й, улови я за брадичката и привлече главата й към себе си. Разтворените й устни откликнаха пламенно на неговите. Този път нямаха нужда от загряване, от никаква подготовка. Прескочиха момента на опознаването и продължиха оттам, откъдето бяха прекъснали, сливайки се в целувка, която ги остави без дъх, когато се пуснаха.
Долепи устни към шията й, докато ръцете й притискаха гърба му.
— Никога не съм предполагала, че може да е толкова хубаво, Буи.
— Нито пък аз. Хем не ни е за първи път.
Отново впиха устни един в друг, после пак и пак, целувките им ставаха все по-сладостни и разкрепостени. Отдръпнаха се, едва когато устните им подпухнаха и вече трудно сдържаха кипналата си чувственост.
Той жадуваше да прислони набъбналия си член в хлътнатината между дългите й бедра, но се овладя. Ала с жар, инстинктивна и почти детска по своята невинност, тя изви тялото си към неговото и осъществи онова, което той не смееше.
Съприкосновението отприщи всички еротични бентове. То би събудило животинските страсти у светец, камо ли у Буи Кейто, който никога не бе имал подобни претенции.
Пъхна ръка под полата й и я сграбчи отзад, стисна в шепата си кадифената й плът и взе да я мачка, веднъж, два пъти, триейки издутия си дюкян в хълмчето й. Действията му бяха несъзнателни. Не се интересуваше дали ще извлече полза от тях или само ще тегли последствията. Ако се беше замислил дори за миг, никога нямаше да ги извърши. Не би му и хрумнало.
Джейнълин тихо извика и действителността се стовари върху главата му с пълна сила, а заедно с нея срамът и самопрезрението.
Моментално я пусна. Без да каже дума, прекоси кухнята с три разкрача, грабна ботушите, шапката и якето си и изхвърча през вратата навън в проливния дъжд.
В мига, в който стигна до пикапа, паркиран зад гаража, тъмнината се разцепи от гигантска, нащърбена мълния, тя съедини небесната твърд и земята с ослепително бяло зарево, изтрещя от гняв и пропи въздуха с озон.
Буи си рече, че това е божията десница, която иска да го удари и умори. Беше на косъм да го улучи.
От гръмотевицата бутилките и чашите зад бара се раздрънчаха.
— Комай навън се заформя истинска буря — забеляза Хап Холистър и наля на Кий още едно питие.
— Добре ме накисна. Трябваше да летя до Мидланд тая вечер, да откарам един търговец на петрол и жена му вкъщи.
— Адски се гордея с теб, Кий. Значи не ти е изпила чавка акъла да хвърчиш в туй временце.
— Там е работата, че аз бях навит. Ама жената я хвана шубето. Вика, че не щяла да умира в самолетна катастрофа.
Хап поклати глава пред бабаитлъка на по-младия мъж и отиде да обслужи останалите клиенти, които се бяха престрашили да дойдат в „Палмата“, въпреки бурята. Някои играеха билярд, подпираха се на щеките си и сръбваха бира, докато си чакаха реда. Други гледаха бейзболен мач от края на сезона върху екрана на огромния телевизор, монтиран под тавана в ъгъла на заведението. Пиячите се бяха събрали на групички от по двама и трима.