Елинор погледна към Пол, но той поклати глава.
— Моли Кевалу твърди, че говори с Пеле, но това твърдят и половината стари хавайки в крилото за пациенти с алцхаймер в болницата в Хило.
— И все пак… – започна Елинор.
Пол също махна пренебрежително като чичо си.
— Елинор, знаеш ли поверието, че не бива да се вземат камъни от вулкана, за да не обидиш Госпожа Пеле?
— Разбира се – каза Елинор. – Това е единственото за Госпожа Пеле, което всеки турист знае. Богинята не обича да й крадат лавата. Носи лош късмет, ако вземеш камък, нали?
— Да – отвърна Пол. – Всяка година рейнджърите от националния парк на вулканите получават стотици камъни по пощата. Повечето са от вътрешността на острова, но идват от целия свят… особено от Япония напоследък. Туристите са ги отмъкнали и сега ги връщат обратно с бележки, в които разказват за лошия си късмет след кражбата. Четири пъти годишно рейнджърите трябва да връщат тези камъни на вулкана и да ги оставят там с дарове… обикновено бутилка джин… за да умилостивят Пеле. Елинор, хиляди хора връщат такива вулканични камъни. Четири пъти годишно нагоре потеглят камиони, пълни с камъни.
— И? – попита тя.
— Но няма такъв мит, няма такова табу – каза Пол.
— Няма капу – потвърди Леополд.
— Аз изследвам тази така наречена легенда в една от статиите си – продължи Пол Кукали. – Това „древно табу“, че не трябва да се крадат вулканични камъни, започва пред 50-те години на двайсети век… когато един шофьор на туристически автобус се изморил да чисти праха от лавата по седалките, след като туристите слизали с проклетите си камъни.
Елинор се засмя, усещаше как околехау гори в нея.
— Наистина ли?
— Да – каза Пол Кукали.
Елинор също махна пренебрежително с ръка като тях.
— И какво общо има това с Моли Кевалу?
— И тя е същата измислена легенда. Тя твърди, че е първа дружка на Пеле, но всъщност е само откачена старица, която се крие горе, за да не може никой да я намери и да се увери в думите й.
— Къде се крие? – попита Елинор.
— В един пуст район – каза Ленард. – Ка’у. В пещера близо до хребета, която старите хора са наричали Ка-хау-комо, защото там са растели две дървета хау, на място, където нищо не може да расте.
— Хау. Желязо. Като желязно дърво.
Ленард се ухили.
— Пещерата на Моли Кевалу е някъде близо до големия камък, наречен Хопое от древните. Четиристотин години този камък се крепял на съвсем малко връхче. Нашите предци са го нарекли на Хопое, прочутата танцьорка от Пуна, която научила Хииака, най-малката сестра на Пеле, да танцува. – Той пак изсумтя. – Камъкът паднал, когато Пеле се събудила и показала яростта си през 1866 година.
Елинор докосна ръцете на старците. Те вдигнаха очи към нея.
— Вие сте освободили тези демони с напевите си – каза тя. – Наистина ли няма начин да ги изпратите обратно в Подземния свят?
Безнадеждният поглед в очите им беше достатъчно красноречив отговор. Старицата мълчеше.
Пол си погледна часовника.
— Трябва да се връщаме. – Допи си питието. – Ако джипът вече не е изпепелен.
Елинор сви рамене.
— Той е под наем. – Кимна на мълчаливата старица на излизане, подразнена, че Пол и другите двама продължават да не й обръщат никакво внимание.
Отвън сцената беше станала още по-сюрреалистична. Димът бе по-гъст и се носеше по-бързо с вятъра от юг. Шумовете от кипенето на лавата в океана се чуваха по-ясно.
— Капуна – каза Пол на чичовците си. – Лавата се движи бързо. Евакуирали са всички оттук до „Мауна Пеле“. Няма ли да дойдете с нас?
Ленард Камакаиви го погледна лошо. Леополд Камакаиви се засмя. И двамата се върнаха в караваната.
Полето от лава изглеждаше по-горещо и дори още по-опасно на връщане. Елинор се зачуди дали не са й излезли мехури по стъпалата. Едно дърво близо до джипа бе започнало да дими от жегата, която се носеше от новите потоци лава.
— Трябва да поговорим – каза Пол, когато стигнаха до шосе 11 и се насочиха на север. Следобедната светлина хвърляше сенките на черните скали вдясно от тях. Димът тук още беше гъст, силно миришеше на сяра.
— Добре – каза Елинор.
— Марк Твен не е писал нищо за онези дни през 60-те на деветнайсети век, когато Бродещите в нощта са построили хейау близо до мястото на „Мауна Пеле“. Ние… кахуна знаем за това само от напевите и от преданията. Ти си разбрала от друг източник.