Елинор се опита да смени темата.
— А ти истински кахуна ли си, Пол?
Той се засмя пренебрежително и цинично. Това напомни на Елинор за Ленард.
— Никога не съм бил истински кахуна – каза той, загледан в дима пред тях. – Западното ми образование ме лиши от дълбоката вяра, необходима, за да се уча. Моите рационалистки хаоле очи не могат да виждат ясно.
— И все пак вярваш в това, което чичовците ти и останалите са причинили на „Мауна Пеле“? – попита тя.
Пол я погледна.
— Видях кучето… Ку… захапало ръката на жертвата си. Виждал съм и други неща нощем там.
Елинор не го попита какви са те. Още не. Каза друго:
— А още ли важи предложението за хеликоптера?
Той се засмя.
— А ти още ли го искаш?
— Да.
— Е, имаш го. Приятелят ми ще кацне в „Мауна Пеле“ след няколко часа… по залез. Освен ако курортът не бъде евакуиран от властите или покрит от лавата дотогава. Някакви други услуги?
— Само ми кажи коя беше онази старица – каза тя, когато наближиха входа към „Мауна Пеле“. – Тук димът не беше така гъст, но още се забелязваше. Вятърът от юг беше топъл и лепкав.
— Каква старица? – попита Пол. – Имаш предвид Моли Кевалу?
Елинор зави по пътя към курорта. Пазачът ги разпозна, махна им приятелски и свали веригата. Те поеха към черните полета от а’а. До брега оставаха по-малко от две мили, но и той, и курортът не се виждаха в дима.
— Не – каза Елинор, – старицата в караваната, при чичовците ти.
Поля погледна особено.
— Каква старица? В караваната нямаше никаква старица.
— Е, свалихме гащите и сутиена – каза Байрон Тръмбо. – Любовната игра приключи. Къде е чукането?
Уил Брайънт се смръщи на тази вулгарна метафора.
— Господин Сато е притеснен за Съни.
— Мамка му – рече Тръмбо. Дори при цялата тази лудост преговорите вървяха доста добре, по план. Към три следобед, след прекрасен обяд в частната трапезария на терасата на седмия етаж и демонстрация на хула от пет професионални танцьорки, които Тръмбо бе докарал от Оаху, те се върнаха към пазарлъка. Към четири и петнайсет цената беше триста и дванайсет милиона и документите бяха изготвени. Сато бе довел цял отряд адвокати.
Байрон Тръмбо имаше осем адвокати, но не обичаше да пътува с тях, ако Уил Брайънт беше с него. Уил беше юрист, също като Боби Танака, и двамата цял час проверяваха ситния шрифт в документите. Към пет и половина договорите вече очакваха да бъдат подписани на лъскавото махагоново писалище в конферентната зала на президентския апартамент.
Но Хироши Сато се бил тревожел за Съни Такахаши.
— Мамка му – каза Тръмбо за двайсети път през този дълъг ден. – Фредриксън научи ли нещо за Съни?
— Не – каза Уил Брайънт. Той още преглеждаше договора, който щеше да превърне курорта „Мауна Пеле“ в японски голф клуб и щеше да отърве шефа му от сериозни финансови неприятности. Очилата с рогови рамки и вързаната на опашка черна коса го караха да прилича на усърден студент по право. Костюмът на „Дона Карън“ за три хиляди долара обаче разваляше това впечатление.
— Новини за Бригс? – Тръмбо си харесваше бодигарда.
— Не.
— А за Дилън?
— Не, още го няма.
— А накара ли Бики да си тръгне?
— Не, отиде да плува.
— Ами Мая?
— Тя също иска да остане.
— Кейтлин?
— Тя и господин Кьостлър говорят с Ню Йорк. Явно още си мислят, че могат да те принудят да им продадеш курорта. Тя се опита два пъти да се срещне с господин Сато, но нашата охрана й попречи.
Тръмбо се излегна на дивана и вдигна обутите си с кецове крака на възглавницата.
— Изморен съм.
Уил Брайънт кимна и обърна следващата страница на договора.
— Сигурен ли си, че искаш плащането от Сато да мине през холдинговата компания „Маями Ентъртейнмънт“?
— Да. Така данъците ще са най-малки. Ще трябва да обявим загубите през „Маями Ентъртейнмънт“ и после да я ликвидираме, а аз ще прехвърля голяма част от капитала през двете сметки на Кайманите и ще продадем казината като част от същата сделка. Така ще погасим цялата каша заради данъците и ще имам свободни пари, за да ги вложа в сливането с компанията за сателитни връзки „Хюс“ и да рефинансирам сделката за „Елисън“.
Брайънт кимна.
— Може да се получи.
— Ще се получи. – Тръмбо седна. – Не мислиш, че Хироши повярва на историята, че Съни е купонясвал цяла нощ и сега изтрезнява някъде с момичетата, нали?
Уил Брайънт остави договора на масичката.
— Е, Съни е прочут с купоните си. Но освен това е прочут, че се явява навреме на следващата сутрин. Господин Сато няма да повярва.