— А Боби прегледа ли записите? – За всеки случай Тръмбо беше сложил камери в апартамента на Сато и подслушваше телефоните. По една случайност обаче охраната на Сато беше проверила стаите и махна всички бръмбари. Тръмбо бе използвал параболични микрофони от сто метра, за да записва гласовите вибрации от прозорците на апартамента, и компютри, които да възстановят разговорите. Освен това използва фиброоптични видео и аудио устройства, истинско чудо на техниката, които бяха тънки като човешки косъм и бяха скрити сред растенията в апартамента на Сато. А информацията се записваше в апартамента на Тръмбо. Боби Танака и двама охранители преглеждаха разговорите цял следобед.
— Боби казва, че господин Мацукава е за развалянето на сделката – рече Уил, докато отпиваше студена вода от висока чаша.
— Този стар пръдльо – промърмори Тръмбо. – Ще ми се онова, което е докопало Съни, да беше избрало него.
— Инадзо Оно е още за сделката – продължи Уил. – А той е най-близкият приятел на Сато и главен преговарящ.
Тръмбо затвори очи и потърка основата на носа си.
— Да, срещу четири милиона от спечелените ми с труд пари. Остава и да не подкрепя сделката. А Хироши сигурно ще му даде голяма хапка от голф курорта като награда за трудните преговори.
— Да – каза Уил. – Е, всичко е наред, остава да подпишем.
— Трябва да стане днес – промърмори Тръмбо със затворени очи. – Проклетият дим от вулкана се сгъстява и не мисля, че ще удържим положението още ден. Колко гости останаха?
— Ами… – Уил провери в бележника си. – Единайсет.
— Единайсет – повтори Тръмбо. Като че ли го напушваше смях. – Има петстотин шибани стаи и единайсет гости.
— Господин Картър ги предупреди…
— Картър! – рече Тръмбо, все така със затворени очи. – Този смотаняк още ли е тук?
— Да… – Уил допи водата си. – Технически още не сте го уволнили.
— Може направо да го убия – каза Тръмбо. – Което ми напомня… Какво стана с онзи дебелия хаваец с брадвата…
— Джими Кахекили.
— Да. Тръгна ли си?
— Не. Последно разбрах, че е в кухнята и се тъпче със сладкиши. Още си носел брадвата. Майкълс го наблюдава.
— Добре. Радвам се, че е още тук. Може да ни влезе в употреба, когато хора като Кейтлин, Майрън Кьостлър и Картър са в курорта.
— Да нямате главоболие, шефе? – попита Брайънт.
— Папата сере ли в гората? – Тръмбо седна, когато радиото му изпращя. Това беше честотата на охраната. – Тръмбо слуша.
— Господин Тръмбо – каза Фредриксън, – добра новина. Намерихме Съни Такахаши. Край.
Тръмбо скочи от дивана и стисна радиото.
— Жив ли е?
— Да, сър. Дори не изглежда пострадал.
Байрон Тръмбо хвана Уил Брайънт за ръцете и го издърпа на крака. Започна да танцува. После пусна помощника си и натисна пак бутона.
— Супер… доведи го тук, Фредриксън. Чака те бонус, хлапе.
Чу се пращене, после:
— Мисля, че е по-добре вие да дойдете тук, господин Тръмбо.
Милиардерът се смръщи.
— Къде си?
— В полето със скалните рисунки. Сещате се, там, където пътеката за тичане минава през скалите южно от…
— Мамка му – извика Тръмбо. – Знам къде са шибаните скални рисунки. Защо да идвам? Съни с теб ли е?
— Да, сър. Тук е. Както и господин Дилън.
Тръмбо погледна към Уил Брайънт.
— Дилън е там? – попита той по радиостанцията. – Виж, Фредриксън, искам само да ми доведеш Съни Такахаши възможно най-бързо и не се занимавай с никой друг…
— Наистина трябва да видите това, господин Тръмбо – каза Фредриксън. Звучеше странно, кухо, сякаш говореше от бъчва.
— Мамка му, просто доведи дребния японец веднага тук… Фредриксън? Фредриксън? Мамка му! – Чуваше се само пращене. Тръмбо тръгна към вратата, взе си деветмилиметровия браунинг и го провери. Уил Брайънт скочи да го последва.
— Не – спря го Тръмбо. – Ти оставаш тук и ще държиш Сато и хората му в конферентната зала, готови да подпишат. Аз ще се върна със Съни до десет минути. Не ми пука дори да са му направили лоботомия. Ще се погрижим да изглежда добре, за да види Сато, че златното му момче си е наред, а после да подпише шибаните документи.
— Разбрано – каза Уил. Тръгна към крилото на Сато, а Тръмбо се качи в асансьора.
Спря на етажа на лобито и забърза към ресторанта, после мина през огромната кухня. Джими Кахекили седеше до металния плот и ядеше пасти с едната си ръка, докато с другата стискаше брадвата. Майкълс, охранителят, го гледаше като ястреб.
— Господин Тръмбо! – извика Бри, главният готвач, и разпери ръце. – Това… това… тази купчина лой… ми пречи вече от часове. Слава богу, че дойдохте!
— Млъквай, Бри – каза Тръмбо. А после добави: – Виж сега, трябва да изтичам по работа до полето със скалните рисунки и искам да дойдеш за охрана.