Господин Клемънс се приближи и потвърди диагнозата ми.
— Да, съвсем мъртъв – промърмори той.
— Не е мъртъв – каза старицата от сенките. Говореше английски бавно, със силен акцент, но правилно.
И двамата се стреснахме при звука на гласа и. Тя бе стояла така неподвижно и тихо по време на изумителните събития от последния половин час, че бяхме забравили за присъствието й.
Господин Клемънс приглади мустаците си.
— Не искам да възразявам на дама – каза й той, – но нашият приятел е не само мъртъв, но и студен и скован като жаба през зимата в Минесота.
— Той не е жив – каза бавно жената, – но не е и мъртъв.
Господин Клемънс ме погледна и попита старицата:
— Коя си ти?
Тя не благоволи да отговори. Чухме, че старците отвън започват отново напева си.
— Защо приятелите ти убиха нашия приятел? – попитах жената. – Защо призоваха този демон?
Жената издаде груб гърлен звук.
— Тези каува кахуна – тези безредни, лишени от ум, жалки магьосници – не са мои приятели. Те са дребни хора. Те не могат да ме видят. Само вие ме виждате тук.
С господин Клемънс отново се спогледахме. Това, което казваше старицата, бе абсурдно, но всичко случило се през тази безкрайна нощ беше напълно безумно.
— Ще ни убият ли? – попитах аз господин Клемънс.
Отговори ми жената:
— Опитват се да измолят смъртта ви. Чувате ли ги? Но напевите им са безполезни.
Господин Клемънс погледна към скованото тяло на нашия спътник.
— Всъщност доста успешно призоваха демон.
Старицата отново издаде грубия гърлен звук.
— Призоваването на демони е детска игра. Те са деца. Пана-ева може да отнеме душата само на един от вас и те избраха приятеля ви, защото мислеха, че той е най-силният, защото е ваш кахуна. – Тя се изплю на земята. – Те са глупаци.
Погледнах към широката дупка, през която бе изчезнало подобното на влечуго създание.
— A то… ще се върне ли?
— Не – каза жената. – То е изплашено.
— От какво? – попита господин Клемънс.
— От мен – каза старицата. И тогава се изправи. Всъщност не се изправи, а просто се издигна, все още в седнало положение, докато се рееше на около три стъпки над земята.
Втренчих се в нея, като знаех, че и господин Клемънс я гледа с ужас.
— Чуйте ме – каза старицата. – Трябва да напуснете това място. Оставете тялото на приятеля си тук…
— Не, не можем да… – започна господин Клемънс.
— ЗАМЪЛЧИ! – Бях сигурна, че целият вулкан ще отекне от ехото на този вик. Господин Клемънс млъкна, но аз чух, че отвън напевът на мъжете продължаваше.
— Ще оставите тялото на приятеля си тук – каза старицата. – Нищо лошо няма да му се случи. Аз лично ще го наглеждам. Вие трябва да върнете душата му.
— Душата му… – започна господин Клемънс, но замълча.
— А за да го сторите, трябва да отидете до отвора към Подземния свят, който тези глупаци каува отвориха в своето невежество. Те не знаят как да го затворят. В опитите си да прогонят хаоле кахуна те отприщиха ужасни сили. Ще отидете до отвора към Подземния свят и ще се спуснете през него – продължи тя, гласът й притежаваше свой ритъм, като напева, който се чуваше отвън. – Когато стигнете до входа на Призрачния свят, ще се отървете от нелепите хаоле одежди, с които сте покрили телата си…
Погледнах към полите, блузата, жакета, ръкавиците и ботушите си. Какво им беше нелепото? Бях ги купила в най-хубавите магазини в Денвър.
— Когато се отървете от тези хаоле парцали – каза старицата, – ще се намажете с масло от изгнили кукуи. Призраците не обичат тази миризма.
Господин Клемънс изви вежди към мен, но си замълча.
— После с въже от иеие ще се спуснете в Подземния свят – каза реещата се във въздуха старица. Тя вдигна повелително пръст. – Не бива призраците, демоните и боговете там да разбират, че вие не сте призраци. Ако разкриете, че сте живи, Пана-ева и слугите му ще откраднат душите ви и няма да мога да ви помогна.
Затворих очи с надеждата, че всичко това ще се окаже просто сън. Далечното пеене, вятърът, който свистеше през сламения покрив, напевният глас на старицата – всичко това обаче продължи. Отворих очи. Белокосата жена се рееше във въздуха над пламъците на маслените лампи.
— Трябва да намерите не само откраднатата душа на вашия приятел – припяваше тя, – но и душите на хаоле, които бяха отведени там, след като тези глупаци отвориха входа преди две седмици. Отведете всички. За да затворим отново входа, в селението на Милу не бива да остават хаоле призраци.
С господин Клемънс стояхме един до друг и се взирахме в старицата.
— А ако мъжете отвън се опитат да ни спрат? – попита кореспондентът.