Елинор въздъхна.
— Да. Съжалявам, че това се проточи така. – Тя седна. – Не е нужно да се замесваш.
Корди се засмя с необуздания си смях.
— Нел, момичето ми, аз съм замесена. И ще бъда, докато тази история не приключи. – Тя погледна към спускащото се над океана слънце. – И подозирам, че ще се случи тази нощ. Може да стане доста опасно тук по тъмно. Трябва ни план, момиче. – Погледна към Голямото хале. – Дали още сервират храна, или готвачите са изядени от Пана-ева или някое друго създание?
— Пол казва, че са останали малко гости – отвърна Елинор. – Но готвачът още работи и има достатъчно персонал в ресторанта. Явно господин Тръмбо ще прави голям купон тази вечер и плаща солидни бонуси на служителите, за да работят.
— Добре – рече Корди, стана и взе кърпата си, плажния шарф и голямата сламена торба. – Умирам от глад. Какво ще кажеш да хапнем и да си поговорим, докато пием Пламъците на Пеле? Искам да науча всичко за Госпожа Пеле.
Елинор също се изправи и си погледна часовника.
— Трябва да съм на обиколка с хеликоптер по залез…
Очите на Корди проблеснаха.
— Май че знам какво си намислила. Сега е към шест… имаш няколко часа до залез. Да хапнем. – Когато Елинор се поколеба, тя добави: – Вероятно ще е дълга нощ, Нел.
Елинор кимна и каза:
— Ще се видим в ресторанта след петнайсет минути. – И тръгна към своето хале, за да се измие и облече за вечерта.
Тръмбо спря на пътеката.
Трите жени блокираха пътя му. Кейтлин беше с бял памучен костюм от естествен памук, който пърхаше леко на южния вятър. Беше пъхнала ръка в чантата си „Бали“. Мая стоеше в средата на триото; тя бе с хавайско пареу на цветя – метър и половина памучна материя, която бе увила като пола на кръста си – над цял оранжев бански костюм, с който се бе снимала в „Спортс Илюстрейтид“ тази година. Устните и ноктите й бяха алени. Бики бе с високи токчета и оскъден кафяв бански от две части, който почти се сливаше с цвета на кожата й. Изглеждаше гола, само по златна гривна и обици. Ръцете й бе скръстени на гърдите, а краката – разкрачени в бойна стойка.
— Здравейте, момичета – каза Байрон Тръмбо.
Цяла минута единственият звук беше шумът на палмите и хриптенето на Джими Кахекили зад Тръмбо. Тогава Кейтлин Съмърсби Тръмбо заговори:
— Жалък шибаняк.
— Гнусно, жалко копеле – каза Мая – с много силен британски акцент.
— Здрасти, Ти – каза Бики. Усмихна се като на видеата в МТВ.
— Здрасти, Бик – каза Тръмбо.
— Ние си поговорихме и решихме, Ти – каза Бики. – Ще ти откъснем топките и пишката и ще си запазим по едно нещо за спомен.
— Извинете, момичета, но бързам. – Той понечи да ги заобиколи отляво. Трите жени веднага се плъзнаха натам като предна линия на „Даласките каубои“.
Майрън Кьостлър се отдръпна от дървото, на което се облягаше, и се приближи.
— Господин Тръмбо… Байрон, опасявам се, че това доста усложнява нещата. В светлината на това… ново развитие… трябва да преразгледаме исканията на клиентката ми.
Тръмбо сложи ръка върху предмишницата на Джими Кахекили. Тя беше по-дебела от бедрото му.
— Джими – каза Тръмбо и посочи с пръст Кьостлър. – Ако този хемороид каже още една дума, искам да го накълцаш с брадвата на много малки парченца. Компренде?
Огромната маса от плът зад Тръмбо изсумтя от нетърпение. Кьостлър се отдръпна бързо, като гледаше към трите жени, отворил уста, сякаш да каже, че са свидетелки на заплахата. После обаче погледна към Джими Кахекили и затвори уста.
Жените не помръднаха от пътеката.
— Вижте какво – каза милиардерът и се усмихна леко, – много ми се ще да си побъбрим… всички знаете колко ценя задушевните ни разговори… но наистина бързам. – И той пристъпи към тях.
Кейтлин извади лъскавия си пистолет от чантата и го насочи към корема му. Той беше по-голям от оръжието на Мая.
Тръмбо спря и въздъхна.
— Какво? Да не е имало разпродажба на пищови в „Бергдорф“?
Кейтлин стискаше пистолета с две ръце. Другите две жени гледаха безизразно.
— Няма да спечелиш нищо, като ме убиеш, хлапе – каза Тръмбо. – Вероятно ще ти дадат същата килия, която резервираха за Леона Хелмсли, или как й беше името. Онази крава, която пречука диетолога.
Кейтлин вдигна пистолета към лицето му.
— Наистина нямам време за тези простотии – каза Тръмбо и си погледна часовника. Трябваше да се срещне с Хироши за питие преди вечеря. – Хайде, Джими – рече той и тръгна към жените.
Мая отстъпи настрани. Кейтлин се завъртя като ръждив ветропоказател, все още протегнала ръце, с прицелен в Тръмбо пистолет. Бики гледаше така лошо, както само една горда афроамериканка може да гледа. Джими Кахекили се озърна притеснено наляво-надясно и последва Тръмбо през засадата. Майрън Кьостлър стоеше зад една палма и от него се виждаха само вързаната на опашка коса и белите пръсти.