Тръмбо кимна.
— Е, вземи го, щом толкова го искаш. – Осемте очи примигнаха и двамата изцъклени мъже се обърнаха и навлязоха навътре в прохода на лавата, където изчезнаха от поглед. – Трябва само да слезеш долу и да си поговориш с мен по въпроса. – Чудовището се обърна изящно, почти изискано, и заприпка към мрака. Озърна се над четинестото си рамо, очите му вече не бяха така игриви. – Но не се бави много, Байрон. Нещата тук ще станат много интересни след няколко часа. – И се скри в мрака.
Тръмбо чуваше как тропотът на глигана отеква в базалта, а после настъпи тишина. Свали пистолета.
— Мамка му, мамка му, мамка му – каза Фредриксън и седна тежко на скалата. Лицето му в момента беше по-скоро сиво, отколкото кафяво.
— Не ми припадай сега, по дяволите – каза Тръмбо. – Наведи си главата между коленете. Точно така.
Фредриксън го погледна изцъклен.
— Мислех, че съм превъртял. Че съм надрусан… ама аз не се друсам. Той… то… това нещо ми каза да те извикам по радиостанцията…
— Добре – каза Тръмбо и плъзна пищова в колана си. – Каза ли на някой друг?
Фредриксън беше провесил ръце от коленете си и дишаше тежко.
— Не. Прасето каза, че ще ми направи червата на жартиери, ако се обадя на друг… точно така каза… ще ги направи на жартиери.
Тръмбо обмисли това за миг и рече:
— Добре.
Фредриксън вдигна глава. Като че ли се съвземаше.
— Нали няма да слезете там, господин Тръмбо?
Тръмбо го изгледа.
— Не мисля – добави бързо охранителят. – Но ако съберем всичките си хора и хората на Сато и вземем очила за нощно виждане, автомати и…
— Млъкни – каза Тръмбо. Погледна си часовника. – Мамка му, закъснявам за срещата с Хироши. – Посочи към Фредриксън. – Ти стой тук и дръж канала отворен. Аз ще…
Другият скочи веднага.
— А, не, няма да остана тук сам в шибания мрак с някакво шибано прасе долу…
Тръмбо се приближи бързо и го зашлеви силно, два пъти.
— Ти оставаш тук. Направи го и ще ти дам десет хиляди долара. Десет бона само за тази вечер. Можеш да избягаш като Степин Фечит, ако онова чудо излезе от дупката си, но ми кажи по радиото. Разбра ли? Ако ме прецакаш, Фредриксън, ще направя всичко необходимо да прецакам и теб, и цялото ти семейство… до шибаните пети братовчеди. Разбрахме ли се?
Охранителят само го гледаше втренчено; зловещо приличаше на Съни и Дилън.
— Добре – каза Тръмбо. – Ще изпратя някого да ти донесе храна по някое време. – Потупа застиналия мъж по рамото и тръгна бързо към пътеката и „Мауна Пеле“.
Вятърът пак духаше от юг. Беше горещ и някак лепкав.
Тръмбо си спомни, че наричат този вятър кона и на него е кръстен целият този участък от брега. Облакът пепел от изригванията не беше проблем, но димът от потоците лава на юг пак се носеше над брега на плътни сиви, подобни на буреносни облаци.
Беше захладняло, сякаш слънцето вече бе залязло. Сенките изчезваха със сгъстяването на дима и над всичко се спускаше воал от сумрак. Палмите шумяха и си шепнеха нещо, горещ вятър се носеше през а’а.
Тръмбо си погледна за последно часовника и забърза към притъмнелия оазис от дървета.
— Откъде да започна? – попита Елинор, когато дойдоха вторите коктейли Пламъците на Пеле. Седяха на терасата на Ланаи за наблюдение на китове и гледаха как вечерта внезапно посивява.
— Пеле – каза Корди и вдигна в наздравица чашата си.
— Хммм… да. Ами Пеле е най-важната богиня покровителка, с обичайния асортимент от сили и задължения… – започна Елинор.
— Не, Нел – прекъсна я Корди. – Зарежи академичните глупости. Просто ми разкажи.
Елинор отпи от Пламъците на Пеле, покашля се и започна отново.
— Пеле е не само от най-старите богове, но и е от най-доброто семейство. Баща й е Ое-моеа-ау-лии, буквално преведено „Вождът, който сънува беди“, но той изчезнал много рано и не фигурира в по-късните легенди за Пеле…
— Типичен мъж – помърмори Корди и отпи от чашата си. – Продължавай.
— Да… ами майката на Пеле е Хаумеа, понякога наричана и Хина или Лаилаи. В различните си превъплъщения тя е олицетворение на женското начало, богинята на женската работа и плодородието, майката на всички по-нисши богове и на цялото човечество, и като цяло е женският противовес на цялата мъжка сила във вселената.
— Правилно – каза Корди и вдигна юмрук.
Елинор замълча и се смръщи.
— Вече изпи два коктейла, сигурна ли си, че искаш…
Корди посегна напред и потупа ръката й.
— Довери ми се, Нел – каза тя съвсем ясно. – Мога да се оправя с Пламъците на Пеле. Продължавай.
— Силите на Пеле били създадени в утробата на Майката Земя, която древните хавайци наричат Папа.