— Майката земя е Папа – каза Корди, като дъвчеше бъркалката. – Добре, продължавай. Няма да те прекъсвам повече.
— Според древните вселената е в баланс само в прегръдката на противоположностите – каза Елинор. – Мъжката светлина прониква в женския мрак.
Корди кимна, но си замълча.
— Пеле идва късно на тези острови – продължи Елинор с „разказваческия“ си глас. – Кануто й било водено от Ка-мохо-алии…
— Ей, това е кралят акула, за когото говорихме – каза Корди. – Старецът на онова келеме, което се опита да ме изяде днес. Извинявай… ще мълча.
— Права си – каза Елинор. – Ка-мохо-алии е брат на Пеле. В Бора Бора, откъдето са дошли, той бил наричан и крал на драконите. Е, той водил кануто на Пеле към Хавай. Тя стигнала първо в Ниихау и после продължила към Кауаи. Тъй като е богиня на огъня, Пеле си имала вълшебен инструмент за копане – мисля, че го наричат паоа. С този паоа тя изкопавала огнени ями, в които да живее, но морето постоянно ги заливало и пламъците угасвали. Пеле продължила надолу по островната верига, докато не стигнала до Големия остров, където се установила в Килауеа. И той е неин дом от хиляди години.
Елинор замълча, защото се чу силен крясък. И двете се обърнаха и видяха пърхането на пъстри крила, явно тропическите птици се биеха на клоните под тях.
— Преди да се установи тук, Пеле водила голяма битка в Мауи с по-голямата си сестра, На-мака-о-Кахаи, богинята на морето…
— Аз си нямам голяма сестра – каза Корди. – Само братя. И всички бяха много досадни освен онзи, който умря, когато беше още много малък. Извинявай. Продължавай.
— Пеле и сестра й се сражавали, докато Пеле не загинала – каза Елинор.
— Загинала? – Корди беше объркана.
— Боговете имат и смъртна страна – каза Елинор. – Когато Пеле изгубила своята, тя станала още по-могъща богиня. И тъй като умряла на Хавай, духът й можел да отлети към вулканите Мауна Лоа и Килауеа, където живее и до днес.
Корди се смръщи.
— Мислех, че Пеле може да се появява като смъртна…
— Може – рече Елинор. Третите коктейли пристигнаха. – Просто вече не е смъртна.
— Не схващам, но ти продължавай. Аз ще пия. Ти говори.
— Става по-сложно. Например Пеле е богинята на огъня, но не може да създава огън… това е мъжка привилегия. Но тя може да го контролира и го прави на тези острови. Има няколко братя, също богове, които контролират гръмотевиците, изригванията, фонтаните от лава, така наречения огнен дъжд… всички по-шумни и по-драматични, но не така могъщи аспекти на огъня.
— Типично – промърмори Корди.
— Но Пеле владее голямата стихия, която представлява този вулкан. Обикновено тя спи, но през вековете е помагала на някои човешки крале, които е харесвала…
— Камехамеха – каза Корди.
— Да – отвърна Елинор и избута настрани третия си коктейл. – Най-добре да не го пия. Вече ми се замайва главата, а както и ти каза… тази нощ ще е натоварена. Не бива Пол и пилотът да мислят, че съм пияна.
Корди сви рамене.
— Обикновено не ми пука какво мислят хората. – Тя вдигна глава към сервитьора, който ги питаше дали ще ядат в ресторанта, или на терасата. – Ти как мислиш, Нел? На мен ми харесва тук.
— И на мен – каза Елинор.
Поръчаха. За предястие Елинор опита ахи кейк от слоеве смлян маринован печен патладжан, лук Мауи, босилек, печени ахи, домати, леко поръсени с козе сирене, и дресинг от лимонова трева. Корди си поръча кейкчета от раци с картофена коричка и горчица. За основно ястие опита карамелизирано агнешко с прясна мащерка и мачкани картофи.
— И аз така ги наричах като малка – мачкани картофи – каза Корди.
Храната пристигна бързо и беше вкусна. Двете говореха, докато ядяха. Небето започна да потъмнява. По едно време Пол Кукали спря до масата им, но само да каже на Елинор, че хеликоптерът ще пристигне след около половин час. Изглеждаше разсеян, когато им кимна и си тръгна.
— Добре, да се върнем на Пеле – каза Корди, докато отнасяха чиниите от второто ястие. Ние трябва да разберем дали тя е на наша страна, или стои зад тази история в „Мауна Пеле“.
— Да – каза Елинор, докато отпиваше вода. – Но знаеш какво си мисля.
— Да, прочетох дневника на Кидър.
Елинор направи лек жест с ръка. И застина, за да я погледне на косите лъчи на залязващото слънце. Заприлича й на ръката на майка й. Кога се сдобих с ръцете на мама? – помисли си. Поклати глава и се опита да се концентрира. – Трябва да приемем… или поне аз искам да приема… че всичко това е породено от сили, които са врагове на Пеле.