Малките очи на Корди светеха.
— Да, но кой от враговете на Пеле стои зад всичко?
— Не зная – каза Елинор. Внезапно се почувства изморена. – Пеле е имала много врагове. Освен битката с На-мака-о-Каха’и, морската богиня, традиционните врагове на Пеле са Плиаху, богинята на снега, която живее на върха на Мауна Кеа. Те се скарали преди няколко хиляди години, защото и двете били влюбени в един и същи мъж.
— Мммм – изсумтя Корди. Десертите пристигнаха. Тя си беше поръчала чийзкейк лиликои и бе поискала да опита брюлето с лимонова трева и кашу, с бисквитена основа. Елинор си взе кафе.
— Доколкото разбрахме, Пана-ева, онзи мъгливият, влечугото, стои зад тази война и зад войната през 1866 година – каза Елинор. – Но колкото и да бил могъщ, явно не било достатъчно, за да поведе бунт срещу Пеле.
— Кой още я е мразел? – попита Горди, докато ядеше чийзкейка.
— Повечето мъжки богове – каза Елинор. – Дори по-старите, като Лоно и Ку, започнали да завиждат на предаността на хавайците към Пеле.
— Типични несигурни мъже – промърмори Корди.
— Какво?
— Нищо. – Тя опита от брюлето. – О, Господи… това е велико. Искаш ли малко?
— Разбира се. – Елинор си взе с лъжичката, опита го и затвори очи. – Прекрасно е.
— Искаш ли още?
— Не, благодаря. – Тя отпиваше силното кафе и усещаше как замайването от алкохола отминава. – Докъде бях стигнала?
— До Пеле и боговете, които й завиждали.
— О, да… видяхме черното куче, а Ку приема формата на куче.
— А онзи другият… как му беше името… Лоно, как изглежда?
— Не зная точно. Лоно може да бъде човек, но мисля, че рядко се появява в тази форма. Той е най-яростният и най-властният от всички стари богове… повечето човешки жертвоприношения на този бряг са правени на Лоно… но не мисля, че е можел да се мери с Пеле.
Корди редуваше чийзкейка с брюлето.
— Значи врагът на Пеле тук може да е Ку, псето, или по-вероятно Пана-ева и неговите демонични приятелчета.
Елинор гледаше как светлината изтлява над дърветата.
— Или някой друг. – Погледна си часовника и вдигна очи към Корди. Оставаха няколко минути до срещата й с Пол и хеликоптера. Усети, че е напрегната. – Пеле е водила голяма битка с любимата си сестра Хи’иака някъде на този бряг. И отново е било заради мъж. Какво?
— Нищо не съм казала – рече Корди.
— Хи’иака била по-малката сестра на Пеле, която танцувала – каза Елинор, – и те се разбирали много добре. Хи’иака останала вярна на Пеле, въпреки че била привлечена от един от нейните любовници, човек на име Лохи’ау. Пеле решила, че става нещо между тях, и нападнала Хи’иака някъде по този участък от брега…
И двете погледнаха към ниското слънце и ширналия се океан. Облакът от пепел и дим беше надвиснал над брега като брезент, а слънцето възпламеняваше коремите на облаците и обагряше всичко в оранжевочервено сияние. Вълните в залива бяха лениви, като океан от кръв.
— Коя победила? – попита Корди. Беше изяла десертите и остави с доволно тракане лъжичката в чинийката на брюлето.
— Моля? О, в битката между Пеле и Хи’иака? Ами били наравно, но Пеле неволно убила Лохи’ау.
Корди кимна.
— Звучи ми като съботна нощ в Чикаго. Типичен битов скандал.
— Е, тази история има относително щастлив край – каза Елинор. – Един от боговете братя на Пеле намерил духа на Лохи’ау да се рее над океана и го върнал на земята и в тялото му.
— Като в дневника на Кидър?
— Вероятно. Хи’иака и новият й любовник заминали заедно за Кауаи. Но тя може още да иска да си отмъсти. Тя е могъща богиня…
Корди събра ръце на корема си и се облегна в стола.
— Не знам, Нел. Някак не ми се вярва Пол и тези мъже кахуна да са успели да се свържат с женски дух. Мисля, че са призовали някое мъжко шовинистко прасе на своя страна.
Елинор се усмихна широко.
— Какво е толкова смешно? – попита Корди.
— Ами всъщност има бог прасе – каза Елинор. – Или по-скоро глиган. Камапуа’а. Той е най-типичният мъжки бог… и враг на Пеле. А също и неин любовник.
Корди се наведе напред. Последните лъчи на залязващото слънце накараха изгорялото й лице да засияе.
— Разкажи ми.
Елинор сви рамене.
— Глиганът бил най-голямото сухоземно животно, което полинезийците и хавайците са познавали. Той е въплъщение на мъжката сила. Камапуа’а приема формата на глиган… или на красив мъж. Той е могъщ бог, макар да обича да стои на по-дъждовната, наветрена страна на островите – свързван е и с дъжда, горите и тъмните места, – мераците му винаги му навличат проблеми. Камапуа’а веднъж решил да изнасили сестрата на Пеле, Капо, но Капо се отървала, като си откачила вагината и я хвърлила като примамка… Моля, какво?