Майк се сниши още.
— Трябва ли да проверим някого там?
— Не, всичко е наред – каза Пол и посочи. – Пикапът им го няма.
— Къде може да са отишли? – попита Елинор, като се огледа в двете посоки. На югозапад колоната пара се издигаше като ядрена експлозия. На изток потоците лава от Мауна Лоа се разливаха по югозападната разломна зона, прекосяваха околовръстния път на три места и разделяха брега на Южен Кона от Ка’у и южния край на острова по-ефикасно и от минно поле.
— Те са добре – каза пак Пол. – Чичо Ленард и чичо Леополд са упорити… но не и откачени.
— Добре – каза пилотът. – Е, ще го направим ли? Ще видим ли вулканите?
— Да – отвърна Елинор и добави, без да се замисли: – Да, моля.
Прелетяха над южния край на острова, като се придържаха далече от основния облак пепел от изригването на Мауна Лоа.
— Пол сигурно е обяснил, че от доста време не сме имали силни едновременни изригвания на Килауеа и Мауна Лоа – каза Майк, докато минаваха над подобен на гръбнак хребет в края на острова. Стъмваше се, но земята под тях гореше.
— Да – каза Елинор.
— Мисля, че последно през петдесета година Мауна Лоа е изливал така лава от западната страна – продължи Майк. Той беше свалил очилата си и сега гледаше уредите по таблото и сочеше напред. Хеликоптерът продължи да се издига, беше на триста метра над назъбените лава полета на Ка’у.
— Това чудо изминава около девет километра в час… може да стигне до брега за по-малко от четири часа. Освен това има десетки… стотици… лавови тръби, по които под повърхността текат огнени реки. Някои учени от Килауеа до Кона този следобед бяха ужасени, когато видяха как съвсем ново течение изригва от север, близо до вашия курорт.
Елинор слушаше, но вниманието й бе насочено към сцената пред тях. Ивици от оранжево-червен огън се спускаха от по-големия вулкан отляво, а пред тях по-яркото изригване на Килауеа изпращаше реки от пламък на трийсетина километра към морето. Фонтани от огън горяха на фона на синьо-черните облаци от пепел, по-тъмни и от буреносни. Хиляди по-малки огньове бележеха дърветата, тревите и – вероятно – човешки постройки, възпламенили се от невероятната жега.
— Ако щете вярвайте, но мога да херметизирам тази машинка – каза Майк. – И съм длъжен, ако ще минаваме над Мауна Лоа на четири хиляди метра височина… но аз ще остана по-ниско. Така ще виждаме и двете изригвания и няма да ни липсва кислород.
Елинор вече ги виждаше. На петнайсет километра напред Килауеа се бе превърнал в преливащо огнено езеро. Конусите от пепел се виждаха в сумрака, озарени от фонтаните магма, бликаща от отворите по склоновете на Килауеа.
Но всъщност по-впечатляващ беше Мауна Лоа. Докато върхът на вулкана – на десет километра на север и километър и половина под тях – изплюваше колона гъст дим, който се носеше над хеликоптера като таван, по югозападния разлом имаше линия от пукнатини, които сияеха и пламтяха като цепнатини по тавана на ада. Елинор видя спускащи се ивици огън, простиращи се поне на десет километра, и колони от газове, които се издигаха към вечерното небе. По цялата дълга десет километра пукнатина изригваха високи поне триста метра фонтани от лава.
— Господи – прошепна тя.
— Да – съгласи се Пол.
Минаха само на шейсет метра над една стена от огън. Хеликоптерът подскочи от течението и Майк раздвижи лостовете и педалите, за да го стабилизира. Елинор усещаше жегата през подметките си.
— Господи! – каза тя отново.
Минаха южно от калдерата, все още под кратера на Мауна Лоа, а после се спуснаха към огнената буря, в която се бе превърнал Килауеа.
Вече беше тъмно и земята се сливаше с морето между безбройните реки и притоци от огън. Във всяка река имаше вълни, фонтани, фигури от стопена лава. Те се спускаха по склона бавно, но неумолимо. Десет хиляди огньове горяха покрай всяка река от лава. Всяко горящо дърво охиа беше като маяк, част от общото пламтене, но в същото време отделно. Димът се носеше над гейзерите, ивиците и реките от огън като накъсана завеса понякога скриваха, но само за миг, пламтящите в оранжево цепнатини.
Майк прелетя на деветдесет метра над кипящото езеро на кратера Халемаумау. Елинор се вгледа в изригващите газове, в червените гейзери сред оранжевите фонтани, в бълбукащия казан от свръхзагрята магма и си представи какво би станало, ако двигателят се развали и хеликоптерът се спусне към това… Прогони бързо тази мисъл. Топлината лъхаше към плексигласа като от огнище, те отминаха Хеламаумау, преливащия кратер на Килауеа, и последваха един от потоците лава надолу с голяма скорост. Заобикаляха облаците черен дим, които се издигаха като огромни дървесни стволове в нощта.