— Всички са активни – каза Майк. – Всички конуси и стари езера… Мауна Улу, Пу’у О’о, Пуу Хулухулу, кратерът Пауахи, Халемаумау… погледнете.
Той посочи с пръст и Елинор видя купол от лава да се издига като нажежен глобус в пламтящо езеро вляво от тях. Той стигна много високо над повърхността от пахоехое и като че ли се превръщаше в нещо подобно на сфера – кървавочервена, оребрена с черни струи, които се спускаха от нея като потоци охлаждаща се лава, – преди да започне да се спуска бавно. Но тогава тя осъзна, че Майк не сочи този купол, а един фонтан по главната пукнатина, която се простираше надолу по югозападната разломна зона. Елинор видя малка черна точица да минава над нея и осъзна, че това е друг хеликоптер. Незначителна мушица, която се носи пред огромна колона от огън.
Майк натисна един ключ и заговори бързо по микрофона. Отсечено и прецизно. Включи пак интеркома.
— Ученият, когото докарах тук днес, твърди, че от тази пукнатина всеки час изригват повече от милион кубични метра лава. Регистрирал е девет такива пукнатини по тази разломна зона.
Елинор поклати глава, не можеше да продума.
— Вече съвсем мръква – каза Май. – Най-добре да ви връщам в Пеле и да се прибирам за вечеря.
Те полетяха на запад. Прекосиха дългия гръбнак на острова и Елинор видя буреносните облаци далече над Тихия океан, но последната светлина още озаряваше западните склонове на вулкана. Дългите пламтящи пукнатини се движеха по тази огромна пустиня от лава, наречена Ка’у
Елинор беше изумена, когато посегна и докосна ръката на Майк. Той я погледна въпросително.
— Майк – започна тя. – Този полет беше изключителен дар… Много съм ти благодарна… но може ли да… – Тя си пое дъх. – Случайно да знаеш някакъв район тук, наречен Ка-хау-комо?
Майк погледна към уредите, настрои отново лостовете и се обърна отново към нея.
— Ка-хау-комо? Хау като „желязо“?
— Да.
— Чувал съм за него. – Той погледна към склона на триста метра под тях. – Някъде там долу е, но няма да го открием по тъмно. Мисля, че вече няма хау дървета.
— Да, но там има голяма канара, наречена Хопое – каза Елинор.
— Елинор – обади се рязко Пол в слушалките. – Идеята не е добра.
Тя се обърна към него.
— Аз мисля, че е добра, Пол. Както и чичовците ти, но те се страхуват да попитат.
Майк заговори:
— Знам скалата, наречена Хопое. Всъщност тя беше част от навигационната тренировка, когато взех сертификата си тук. Трудно ще я намериш на тази светлина, но е някъде там… – Той кимна към безкрайния хребет от канари под тях, две пукнатини се проточваха на километри от двете му страни. – Долу.
— Там има една жена – каза Елинор. – Сигурно е в капан.
Сега лицето на Майк се виждаше предимно на мекото червено сияние от таблото. Изглеждаше притеснен.
— Моли Кевалу?
— Ти я познаваш? – попита изненадан Пол.
— Мислех, че е легенда – каза Майк.
— Такава е – рече Пол.
— Не е – отвърна Елинор. – Тя е жива и живее в пещера до скалата Хопое, и може да се нуждае от помощ.
— Мога да се обадя на спасителите по радиото – каза Майк.
— А ще отидат ли през нощта? – попита Елинор.
Той се поколеба за миг.
— Не. Но рано сутринта.
Сега тя посочи към пламтящите пукнатини. Хеликоптерът беше прелетял над западния склон на Мауна Лоа и вече се виждаха потоците лава, много по-широки от реките, стичащи се от Килауеа.
— Сигурно сме на пет минути от мястото, откъдето ще видим Хопое – каза Майк. – Мисля, че можем да го направим. Тя е някъде там… близо до този участък, ако не и точно в участъка под тази голяма пукнатина.
Елинор осъзна, че още докосва ръката му. Отдръпна бързо своята.
— Благодаря.
— Твърде неравно е, за да кацнем – каза пилотът, явно преценяваше какво да стори. – Мога да те оставя и да кръжа, но е твърде опасно. Има комплект за първа помощ под седалката ти, със силно фенерче. Мога да включа и прожектора под хеликоптера. Но долу е опасно…
— Ще го направя – каза Елинор. Сърцето й бумтеше.
— Имаме място само за един човек – каза Майк. – Ако лудата Моли Кевалу е там със семейството си и внуци… забрави.
— Тя е сама – обади се Пол. Безизразно.
— Добре – каза Майк. – Освен ако не съм се объркал съвсем… Хопое трябва да е на километър и половина пред нас, на един часа.