Земетресение повали Корди и Тръмбо на каменния под. Дори огромният глиган спря и опита да се закрепи на малките си копитца. Изръмжа силно през рамо към хавайката.
— Проклета кучка. Казах ти, че нямаш власт тук. След малко ще те оправя и теб.
Байрон Тръмбо и Корди чуха тътена, преди да усетят жегата. Нещо се спускаше по тунела към тях със скоростта и шума на товарен влак. Внезапно стените се озариха в оранжево.
— Лава! – изкрещя Тръмбо и се обърна да бяга. Но нямаше време.
Камапуа’а се засмя и обърна задника си към Пеле.
— Прави каквото щеш, кучко. Те ще умрат от моите зъби, преди огънят ти да ни достигне. – Изръмжа и скочи към Корди.
Корди вдигна бутилката, в която беше затворила духа на Елинор, и я отпуши. Духът на Елинор излезе от нея като спирала от дим.
Глиганът спря рязко. Другите призраци се завихриха и започнаха да пърхат около тях, смутени от приближаващата лава. Оранжевото сияние се засилваше, жегата беше ужасна.
— Махай се! – изрева глиганът към призрака на Елинор, който се вихреше между него и Корди. Между озъбената зурла и лицето на Корди имаше по-малко от крачка разстояние, но призрачната форма се усукваше и блокираше настъплението на глигана.
— Забранено ти е да се бориш с нея – каза немощно Корди. – Пеле заповяда така.
Камапуа’а изръмжа страховито и от тавана на пещерата се посипаха скални късове. Глиганът се извъртя и се втурна към стъписания Байрон Тръмбо. Сиянието на приближаващата лава озаряваше пещерата като оранжев фенер.
Призракът на Елинор се стрелна като живак и се изпречи между чудовището и мъжа. Камапуа’а отново спря рязко, защото не можеше да наруши ненарушимото капу на богинята Пеле. Обърна се пак към Корди, която беше останала без защита. Лавата вече се виждаше зад нея, изливаше се зад завоя на тунела като цунами от стопена скала.
— Бързо – каза младата хавайка. – Елате до мен.
Корди се стрелна отляво на глигана, а Тръмбо – отдясно. Камапуа’а понечи да се обърне към Корди, но призракът на Елинор го блокира; той се извъртя, за да захапе Тръмбо, но отново призракът му попречи. Копитата на глигана тропаха в отекващия камък. Двамата смъртни бяха твърде бързи. Когато огромното прасе най-сетне се обърна, Корди и милиардерът бяха изминали последните двайсет крачки и стояха до хавайката.
— Не! – изрева глиганът и ехото накара пещерата да потрепери дори по-силно от земетресението. Камапуа’а сведе огромната си глава, започна да рови с копита и се втурна като огромен бик на малка арена. Корди и Тръмбо потрепнаха, но чудовището се блъсна в невидима преграда на три стъпки от красивата хавайка.
Момичето вдигна ръце. Гласът й беше красив като лицето й.
О, върхът на Килауеа!
О, петте ръба на ямата!
Небето се пробужда.
Земята се пробужда.
Морето се пробужда.
Аз, Пеле, съм богинята.
Това е мое дело.
Аз нося огъня.
Аз нося пламъците на живота.
Е ала е! Пламъците се пробуждат! Лавата се надига!
Капу на насилието и смъртта свърши.
Вдига се.
Отлита.
Призраците хаоле се събраха около Пеле, Корди и Тръмбо като вихър от дим, изпълниха въздуха около тях. Призракът на Елинор се върна в своята бутилка. Корди сложи тапата. Камапуа’а изрева. Скалата се тресеше, отваряха се пукнатини. Стената от лава се приближаваше невероятно бързо.
Корди видя как четината на глигана лумва в пламъци в секундата, преди лавата да го обгърне. Тя приклекна и затвори очи. Усещаше жегата на стопената скала и се изуми, че последната й мисъл е просто: „По дяволите!“
Лавата потече около тях, жегата беше ужасна, но не толкова, колкото трябваше да бъде. Корди чу последния писък на чудовището, но не видя да е понесено или изпепелено от огнения поток. Магмата обгради невидимата им черупка, потече покрай тях оранжева, осеяна с черни късове. Някъде отзад избухна пара, когато лавата се вля в океана.
После те започнаха да се издигат. Момичето вдигна ръце и като че ли ги понесе с невидим асансьор. Преминаха през една пукнатина и после през разширилия се отвор на повърхността, сякаш не ставаше нищо необичайно.
Момичето свали ръце. Корди примигна и усети морския бриз, усети миризмата на дъжд. Преградата вече я нямаше. Зад тях и на юг лавата течеше и съскаше, но между тях и „Мауна Пеле“ на стотина метра на север нямаше нищо.
— Ела с мен – каза Корди на богинята. – Нужна ми е помощта ти. – Тя вдигна бутилката с подобната на дим душа. Младата жена поклати глава.