Тръмбо примигна.
— Да. Защо?
— Аз ти предлагам триста двайсет и пет милиона и ще подпиша този следобед.
Тръмбо понечи да се засмее, но спря.
— А в брой ли ще платиш?
— Ако желаеш. Макар че моите хора твърдят, че комбинация от пари в брой и акции ще е за предпочитане и за двамата.
Елинор ги гледаше объркана, а Уил Брайънт потрепна като ударен от ток.
— Госпожа Стъмпф от Чикаго… Чикаго… Кук?
— Какво? – попита Елинор, докато гледаше как израженията на Брайънт и Тръмбо се променят. – Какво?
— „Системи за отстраняване на отпадъци Кук“ от Чикаго – каза Тръмбо и се плесна по челото. – Най-голямата компания за събиране на боклук в Северна Америка. Те обслужват всички колежи от Небраска до Върмънт и половината големи градове. Стъмпф… как му беше първото име… умря преди известно време и жена му пое бизнеса. Но се говори, че винаги тя е управлявала.
— Правилно се говори – каза Корди.
— Продадоха компанията преди два месеца – каза Уил Брайънт. – Година след като излезе на борсата. Седемстотин и петдесет милиона долара от „Ричи-Уорнър-Мацу“.
— Това бяха само парите – рече Корди. Облегна се на перилата до стъписания Тръмбо. – Е, какво ще кажеш? Моите хора твърдят, че триста двайсет и пет милиона са лимитът за това място. – Тя се огледа. – Дори ще можеш да разчистиш.
Тръмбо отвори уста. И я затвори.
Елинор заговори:
— Корди, ти… ти наистина ли искаш да влизаш в хотелиерския бизнес?
— Не! – възкликна Корди. – Ще си умра от скука. Но нали помниш какво ти казах за центъра за отдих и лечение на раковоболни?
— Болница? – попита Тръмбо. – Болница?
Корди сви рамене.
— Ами всеки център за лечение на рак в Америка като че ли се намира в гадния стар Среден запад. Нямаме място, където хората могат да хванат тен, докато се лекуват… или докато умират.
— Всъщност защо не – каза на себе си Брайънт.
— Освен това – добави Корди – икономиката на острова е много зле. Никога няма да се оправи, докато местните работят само като сервитьори и перачки. Ако „Мауна Пеле“ стане международна онкологична клиника и медицински център за обучение, може част от местните момчета и момичета да се насочат към медицината. По дяволите, обзалагам се, че корпорацията на Байрон Тръмбо ще се съгласи да отпусне една-две стипендии, ако сделката зависи от това.
Тръмбо я погледна.
— Е, какво ще кажеш? – попита го Корди. – Адвокатите ми ще пристигнат по обед. Искаш ли да подпишем документите тогава? – Тя протегна едрата си мазолеста длан.
Тръмбо погледна ръката й, после погледна Уил Брайънт и стисна ръката й.
Докато двамата мъже разговаряха, Елинор и Корди си наляха още кафе и слязоха на покритата с листа и вейки пътека към брега. Щом се озоваха на пясъка, спряха да се насладят на танца на слънчевата светлина по бистрата вода и на бавното прииждане на вълните.
— Ще е прекрасно човек да се лекува на подобно място – каза Елинор.
Корди само кимна.
— А не се ли притесняваш от… – Елинор посочи на юг.
— От Камапуа’а? – попита Корди. – Пана-ева? Ку? Нанауе човекът акула?
— Да, от всички тях.
— Не – каза Корди и показа малките си зъби в усмивка. – Не мисля, че ще искат да се закачат пак със сестринството на Пеле, поне за няколко века.
Елинор се усмихна и отпи от кафето си. Слънчевата светлина беше силна и сгряваше кожата й. Тя събу сандалите и зарови крака в топлия пясък.
— Нел, реши ли какво ще правиш следващите дни?
— Да. Дойдох тук на почивка. Но никак не се чувствам отпочинала. Ще помоля новата собственичка да ми удължи престоя с една седмица.
Корди потърка горната си устна.
— Имам чувството, че новата собственичка може дори да ти смени стаята. И може да предложи да отидете да се изкъпете заедно в морето и да пиете по нещо в Корабокрушенския бар този следобед.
Корди изрита обувките си и двете жени тръгнаха по извитата ивица от бял пясък, докато отпиваха от чашите с кафе. Елинор присви очи и се опита да имитира Хъмфри Богарт, дори докара лекото фъфлене:
— Луи, това може да е началото на едно прекрасно приятелство.
— О, можеш да се обзаложиш – отвърна Корди Стъмпф и хвърли камъче над прибоя към спокойната лагуна.
ПИСМО, ОТКРИТО В КОРИЦАТА
НА ДНЕВНИКА НА ЛЕЛЯ КИДЪР
18 юни 1905 г.,
Пето Авеню №21,
Ню Йорк
До госпожица Лорина Стюарт
3279, бул. „У. Патън“,
Хъбард, Охайо
Скъпа госпожице Стюарт,