Но историята за Сандвичевите острови е още някъде тук и ако старите ми кости успеят да се надигнат от артритната си дрямка, ще започна отново, както направих веднъж с дълго отлагана книга за момче на име Хъкълбери. Вероятно ще се наложи да диктувам на дъщеря си Джийн, която живее с мен. Джийн все казва, че вече не мога с нищо да я шокирам.
Госпожице Стюарт, освен доста закъснялата, но много искрена благодарност за вашето съчувствие и добрина във времето, когато преживявах най-голямата загуба в живота си, искам да ви кажа и колко приятни са спомените за времето ни заедно на онези далечни острови сега, от тази страна на океана на паметта.
Макар да не съм пътешествал колкото вас, успях да видя частица от нашия нещастен свят в дните, откакто се разделихме, и трябва да кажа, че няма друго място на земята с толкова дълбоко и силно очарование за мен от тези острови, няма друго място, което да ме е запленило така, и наяве, и насън. Други спомени ме напуснаха, но не и тези; други неща се промениха, но не и тези.
Госпожице Стюарт, онзи сладък бриз винаги ще ме облъхва, онова топло море винаги ще отразява слънцето и винаги ще чувам шума на прибоя. Виждам назъбените му чукари, подскачащите водопади, перестите палми, които дремят до брега, далечните била, реещи се като острови над облаците; усещам тишината на горите му, чувам шуртенето на поточетата, ноздрите ми още се изпълват с аромата на цветя, увехнали преди повече от четирийсет години.
И сред всички тези видения, госпожице Стюарт, виждам вас – горда и неустрашима. Чувам предизвикателния ви смях. Виждам и двама ни – млади, невинни, непокварени и непрегърбени от времето – и се питам дали, само дали, нашите души няма да предпочетат да отлетят на Сандвичевите острови вместо в християнския рай, когато някой ден се освободят от тези стари и вече немощни тела.
Аз се надявам да стане така. Не вярвам, надявам се. Аз мисля, че няма по-красива флотилия от острови, където бих могъл да пусна котва на този свят, и бих посрещнал с разтворени обятия възможността да се върна там в друго одеяние, за да ви запозная с Ливи. Ще си намерим два хамака за първите едно-две столетия и ще говорим, докато слънцето залязва – единствения натрапник от другото селение, упорито напомнящ за него, – и ще се наслаждаваме на разкоша на ароматния въздух, и ще забравим, че е имало някакъв друг свят освен тези вълшебни острови.
Моля ви, пишете ми, госпожице Стюарт. Аз познавам стила на прозата ви. Възхищавам му се. Нямам търпение да му се насладя отново.
До настъпването на този ден оставам искрено ваш стареещ, но все така покорен слуга,
Самюъл Лангхорн Клемънс
Dan Simmons – Fires of Eden (1994)
Дан Симънс – Пламъци в рая
Американска, първо издание
Превод: Боряна Даракчиева
Отговорен редактор: Иван Атанасов
Коректор: Десислава Иванова
Компютърна обработка: Румяна Даминлиева
Оформление на корицата: Деница Трифонова
Издава: „Изток-Запад“ (2021)
ISBN 978-619-01-0873-3
Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране: bonbon4e (2022)