— Колко хубаво – каза Елинор. Над японския скрин имаше две дървени оброчни плочки, които според нея бяха таитянски.
— Освен това – продължи Кукали, – ако експонатите не са надписани, така си подсигурявам работата тук за тези обиколки, когато не преподавам в университета в Хило.
Елинор се засмя. Кураторът посочи към главното стълбище. Обиколката започваше.
„Мауна Пеле“ имаше две голф игрища: „лесното“, дълго 6245 метра, игрище за 72 удара, проектирани от Робърт Трент Джоунс-младши, и по-новото и по-трудно игрище от 6694 метра, за 74 удара, проектирано от Бил Кор и Бен Креншоу. И двете игрища имаха водни басейни, за „удар над вода“, и приличаха на скулптури от зелена трева, изваяни в безкрайните километри вулканична скала. Байрон Тръмбо реши, че Хироши Сато ще предпочете по-лесното, южното игрище на Робърт Трент Джоунс-младши днес и ще се пробва на по-трудното на Кор-Креншоу на следващия ден.
Първите осем дупки минаха доста добре. Водещата четворка се състоеше от Тръмбо, Сато, Инадзо Оно и Уил Брайънт – но за огромно раздразнение на Тръмбо Брайънт отказваше да се научи да играе голф и трябваше да остане при количките, докато шефът му играе. Тръмбо прие Боби Танака за четвърти играч и макар че Танака играеше постоянно в Япония, докато изпълняваше ролята си на свръзка и преговарящ, играта му в най-добрия случай беше невпечатляваща. Сато, от друга страна, играеше агресивно почти като Байрон Тръмбо.
Тръмбо знаеше, че ако ще сключва сделка със Сато, това вероятно ще се случи на игрището. За тази цел обуздаваше поривите си и удряше така, че топката му да пада близо до тази на Сато. В „Мауна Пеле“ той си имаше кади, Гюс Ру, а Сато си бе довел човек от Япония – някакъв старец, който щеше да изглежда по-намясто в някое рибарско селце, отколкото в петзвезден курорт.
Денят си оставаше ясен и приятен – температурата беше към двайсет и осем градуса, но влажността не беше голяма заради вятъра – и Сато беше на удар-два от Тръмбо, който имаше лека преднина. Байрон Тръмбо беше много състезателен тип в голфа, както и във всичко останало, но щеше да се радва да изгуби от този милиардер, ако това ще му помогне да се отърве от курорта. Междувременно времето си оставаше съвършено, облакът пепел не се виждаше, към купувачите не се спускаше кипящ поток от лава и Тръмбо се надяваше следобедът да е ползотворен и всичко да се уреди.
Нещата започнаха да се влошават на осмата дупка. Докато Тръмбо чакаше Сато да спре да мърмори и да вкара топката с путъра, Уил Брайънт го повика до количката. Говореше по телефона.
— Лоши новини. Шърмън се обади от Антигуа. Бики се разревала. Направила му сцена във „Феликс“, докато не се съгласил да я качи на самолета.
— По дяволите – промърмори Тръмбо. Сато удари топката – съвсем лесен удар – и пропусна с двайсетина сантиметра. Тръмбо поклати съчувствено глава. – Къде е тръгнала, по дяволите? – прошепна той на Брайънт.
— Насам.
— Какво?
— Насам.
Тръмбо стисна така силно путъра си, че щеше да изкриви графита.
— Мамка му. Кой й каза къде съм?
Уил Брайънт сви рамене.
— Не това е лошата новина.
Тръмбо само го гледаше.
— Госпожа Тръмбо и адвокатът й са потеглили от Ню Йорк преди около четири часа.
— Кажи ми, че не идват тук – каза Тръмбо. Сато пак удари топката и пропусна с пет сантиметра.
— Тук идват – отвърна Уил Брайънт. – Явно наистина смятат да сложат запор над „Мауна Пеле“. Кьостлър сигурно е разбрал за продажбата.
Байрон Тръмбо си представи бракоразводния адвокат с прошарена, вързана на опашка коса – някогашен адвокат на Черните пантери и на радикалните антивоенни групировки, Майрън Кьостлър, сега бракоразводен адвокат на съпругите на милиардери – и се опита да си спомни телефона на човека от мафията, с когото се беше запознал в Детройт.
— Кейтлин, Кейтлин – прошепна на себе си. – Трябваше да поръчам да те убият, скъпо мое момиче.
— Има и още – каза Брайънт.
Сато коленичи и се прицели отново. Тръмбо се извърна, преди да изкрещи:
— Мая ли?
Уил Брайънт потърка брадичката си с телефона и кимна.
— Насам ли идва? – Тръмбо се опита да си представи как трите жени в живота му се озовават на едно и също място по едно и също време – пак без успех.
— Бари не е сигурен – каза Уил. – Отишла на шопинг в „Барнис“ този следобед и не се върнала.
Тръмбо се усмихна. Мая си имаше собствен самолет.
— Разбери – каза той. – Ако е тръгнала насам, кажи на летището да не й дават разрешение за кацане. Ако все пак получи разрешение, изпрати Бригс там с един стингър, за да свали самолета.