— Извади го и се разкарай оттам.
— Но господин Ти… – Кадито се взираше в пръчката на флагчето и в обувките си като вкаменен.
— Извади проклетото флагче и се разкарай оттам, мамка му – каза Байрон Тръмбо с властния глас, който рядко използваше.
Гюс извади флагчето и се отдръпна, вървеше странно. Тръмбо смътно се зачуди дали не е получил удар и си каза, че в такъв случай трябва да изпрати цветя на погребението. Само това му липсваше днес, цупене, съвети или проблеми от проклетия кади.
Трябваше му само секунда да се концентрира. Удари леко и топката се затъркаля. Тръмбо вдигна глава, за да види одобрителната усмивка на Сато, но милиардерът си шепнеше нещо с Инадзо Оно, който бе успял да докара топката си до края на тревата. Мамка ти, помисли си Байрон Тръмбо и тръгна да вземе топката си.
Отначало, когато пръстите му докоснаха другите пръсти в дупката, Байрон изобщо не реагира. Сякаш някой под земята се опитваше да се здрависа с него и усещането беше така странно, че – ако не броим силната тръпка по тила – той не реагира, а само застина с протегната към дупката ръка.
После се наведе напред и погледна в дупката. Топката му беше там, точно под нивото на тревата, поддържана деликатно от четири пръста и палец на отрязана дясна ръка.
Все още наведен над нея, той забеляза с периферното си зрение, че Сато и Оно се обръщат към него, а последният удар на Боби Танака го е довел до тях. Тръмбо извърна глава към Гюс. Кадито все още стискаше флагчето и вдигна безпомощно другата си ръка. За хаваец Гюс беше доста бледичък. Тръмбо установи, че долната част на пръчката на флагчето е изцапана с червено.
После погледна към Сато и се усмихна. Пръстите му бяха на сантиметри от вирнатите пръсти в дупката, които държаха топката. Ами ако това чудо долу е живо и внезапно изригне през чимовете?
— Чудесен удар, Байрон сан – каза Сато без много ентусиазъм.
Тръмбо се усмихна отново, все още застинал в неудобната поза. Виждаше, че Уил Брайънт се взира в него, явно се питаше какво става или се тревожеше, че шефът му си е сецнал гърба.
Тръмбо посегна пак към топката, стаил дъх при мисълта, че отрязаната ръка може да не я пусне.
Изправи се, подхвърли топката и я прибра небрежно в джоба си.
— Е, кой иска да пийнем?
Сато и другите се смръщиха.
— Да пийнем ли, Байрон сан? Ние сме едва на четиринайсета дупка.
Тръмбо застана между тях и дупката и сви рамене.
— Ами горещо е, а ние доста се изморихме. Мисля, че може да си починем пет минути и да пийнем нещо студено на сянката там. – Той посочи към пясъчния бункер, над който се люлееха няколко палми.
— Трябва да вкарам топката – каза Хироши Сато, очевидно възмутен от небрежното отношение на домакина си към голфа.
Тръмбо поклати глава, все още ухилен до уши.
— Това е лесна работа, Хироши.
— Какво?
— Ами да – разпери ръце той. – И без това ще я вкараш.
Сато се смръщи.
— Аз съм на осем метра от дупката, Байрон сан.
— Да, но днес играеш добре, Хироши – каза Тръмбо. През цялото време даваше знаци с очи и вежди на Уил Брайънт да се приближи. Уил тръгна по тревата, без да обръща внимание на смръщените погледи, които японците хвърляха на обикновените му обувки. Тръмбо се наведе към него.
— Има нещо в дупката – изсъска той в ухото на Уил. – Вземи шибана кърпа от Гюс и извади проклетото нещо от проклетата дупка, и то така, че Сато и другите да не те видят. Ясно ли е?
Уил Брайънт го погледна, кимна леко и тръгна към кадито.
Тръмбо се приближи до милиардера и сложи ръка на рамото му. Усети, че Сато леко потрепна.
— Хироши, нека ти покажа нещо. – Тръмбо ги поведе към паркираните колички, където отвори куфарчето на Уил и извади проспекта и картите на курорта, които бяха разглеждали на закуската. Приглади картата на голф игрището на задната седалка на количката, като че ли в нея имаше някаква голяма изненада. Сато, Танака и Оно се събраха около него, както и старият кади на Сато, и Тръмбо усещаше, че се взират в него, сякаш си е изгубил ума. Може и да съм – помисли си той и заби пръст на четиринайсета дупка. – Съжалявам, Хироши, но от две дупки насам мисля за това и просто трябваше да ти го кажа. Не смяташ ли, че има потенциал за луксозни апартаменти, които твоите хора да построят тук… и тук… и тук. Знам, че виждаш Пеле предимно като ексклузивен голф клуб с членство двеста хиляди долара и така нататък…
Сато се взираше в него, сякаш му бе излязла пяна на устата. Намерението на японеца да затвори курорта и да построи апартаменти за голфъри беше неизреченият и от двете страни контекст по време на преговорите.