— Да, но трябва да вкарам топката – каза Хироши Сато и се обърна към тревата.
Тръмбо зърна Уил Брайънт, наведен над дупката, разпънал внимателно кърпата. Гюс седеше на една канара и държеше главата си с ръце.
— Просто помисли за това – каза Тръмбо, прегърна Сато през раменете и го обърна към картата. Усещаше как кожата на японеца потръпна от отвращение от тази инвазия в личното му пространство.
— Имам предвид да се заравни този участък източно от игрището тук… виждаш ли?… Да се посадят дървета, да се направят езера и тем подобни, както направихме на запад… И за колко можеш да ги продадеш, Хироши? Два милиона всеки?
— Байрон – каза Боби Танака. – Мисля, че…
— Млъкни – рече Тръмбо. Сато гледаше тъжно картата, приведен под прегръдката на Тръмбо. Тръмбо погледна през рамо и видя, че Уил Брайънт тръгва към скалното поле с нещо увито в кърпа.
— Е, просто исках да ти го кажа – рече Тръмбо. – Добре, да се връщаме към играта. – Погледна лошо Танака. – Май трудно напредваш, а?
Инадзо Оно говореше нещо на шефа си.
— Предлагам сега да удря господин Сато – преведе той.
Тръмбо кимна. Беше чул думите за „чужденец“ и „луд“. Не му пукаше. Някъде зад палмите, от скалното поле, се чуваха слаби звуци от повръщане.
Сато тръгна към топката си и Тръмбо видя, че Уил Брайънт се появява от скалите. Никой друг като че ли не го забеляза. Невероятно, но Сато вкара топката от осем метра. Всички ръкопляскаха освен Гюс, който още седеше, хванал главата си с две ръце.
По пътя към количките и петнайсета дупка Брайънт се приближи до шефа си и прошепна:
— Очаквам бонус за това.
≈ 9 ≈
…съществува [в полинезийската култура] двуполюсно
схващане за света, според което всичко си има своя
противоположност. Най-обичайната и най-силна
дихотомия е мъжко-женско, където „мъжките“
качества са добротата, силата, светлината,
а „женските“ качества са предимно слабост,
опасност, тъмнина (но парадоксално това е и
животворното начало).
Уилям Елис, „Полинезийски проучвания“
След обяда Елинор, Корди и Пол Кукали тръгнаха бавно към полето със скалните рисунки. Пътечката минаваше през черните а’а скали като гладка панделка, положена по каменист бряг. Вдясно от тях бяха скалите към океана, а вляво – палми, пръскачки и зелената трева на южното голф игрище. Елинор чуваше възклицанията на играчите, но иначе цареше тишина, нарушавана единствено от вятъра и вълните.
— Когато Тръмбо и консорциумът му планираха да строят тук – каза Пол Кукали, – ние се обърнахме към щатския върховен съд, за да съхраним древните хавайски езерца с риба и скалните рисунки.
— Какви езерца с риба? – попита Корди, като въртеше глава насам-натам.
— Именно – каза кураторът. – Преди да издействаме забраната, хората му затрупаха с булдозери езерата. Щеше да стане международен скандал, ако беше унищожил и скалните рисунки, затова тези няколко акра бяха съхранени… Е, само дето през тях минава тази алея за бягане, разбира се.
Спряха до табела, която сочеше към ниска скала с малки дупки и избеляла рисунка на мъжка фигура.
— Това ли са скалните рисунки? – попита Корди.
— Да – отвърна Пол.
— И колко са стари? – Корди клекна до скалата, разкрачила дебелите си крака. Сложи ръка на камъка.
— Никой не знае със сигурност – каза Пол. – Но това са сред най-старите скални рисунки на островите… вероятно от времето, когато моите полинезийски предци са пристигнали тук. Преди хиляда и четиристотин години.
Корди подсвирна и докосна камъка.
— А какви се тези малки дупки?
Пол и Елинор клекнаха до нея.
— Това са пико дупки – каза кураторът. – Дупки за пъпна връв. Според традицията, когато остатъкът от пъпната връв падне, тя се слага в тези пико и се покрива с малки камъчета. Семействата са изминавали големи разстояния с детския пъп, за да го оставят тук. Имаме само бегла представа защо се смята, че това място има толкова много мана.
Корди изви въпросително гъстите си вежди.
— Мана е духовна сила, нали? – каза Елинор.
Пол кимна.
— Според древните хавайци всичко в този свят е въпрос на мана. А някои места като това, изглежда, са особено могъщи.
Елинор се изправи и тръгна към една скала, на която имаше нарисувани фигури между пико дупките. Вгледа се в една от фигурите, която имаше птичи крака, щръкнала коса и щръкнал пенис.
Корди се приближи.