— Не, не сега. Първо искам да провериш следващите дупки. Не искам Хироши и приятелчетата му да стигнат до някоя шибана отсечена глава или да открият крак, когато ударят в пясъчен бункер.
Брайънт стисна устни пребледнял.
— После искам да намериш Стив Картър и да му кажеш, че май намерихме един от изчезналите от Ню Джърси… или поне част от него. – Тръмбо се поколеба. – Беше мъжка ръка, нали?
— Да – отвърна Брайънт. – Дясна. С маникюр.
Тръмбо потрепери леко.
— В първия момент не се усетих, представяш ли си? Стори ми се така естествено някой да ми подава топката, когато се наведа да я взема.
— Ще трябва да се обадим на ченгетата – прошепна Брайънт.
Байрон Тръмбо поклати глава.
— Не и докато не сключим шибаната сделка.
— Укриването на улики…
— Адвокатите ще ми излязат по-евтино от поддръжката на шибания курорт. Много е заложено на това, Уил.
Брайънт се поколеба за секунда.
— Да, сър. А какво да кажа на Картър, когато настоява да извика ченгетата?
— Кажи му, че ми е обещал двайсет и четири часа и че те още не са изтекли – каза Тръмбо. Погледна към чакащите бизнесмени. – Върви. И не забравяй да провериш храстите. Изчезнали са трима… може да има още двайсет-трийсет такива изненади оттук до клуба. Не искам да се наведа, за да вкарам в осемнайсетата дупка, и от нея да стърчи нечия пишка.
Брайънт примигна.
— Да, разбрах. – И количката му потегли с жужене.
Сега, докато пиеше освежителни напитки със Сато, Боби Танака, Инадзо Оно, Масайоши Мацукава, доктор Тацуро, Съни Такахаши и Сейдзабуро Сакурабаяши около голямата кръгла маса с изглед към отличените с награди градини на „Мауна Пеле“ а над палмите на запад се издигаше „сламеният“ покрив на Голямото хале, Тръмбо си позволи да въздъхне с облекчение.
То обаче не продължи дълго. Стивън Ридъл Картър се появи до масата. Беше с кафеникавия тропически костюм, с както винаги безупречно сресана прошарена коса, но все пак изглеждаше някак пораздърпан.
Симънс Тръмбо му нареди с поглед да мълчи и каза:
— Стив… седни с нас. Тъкмо си говорихме с Хироши за последните пет дупки. Разкошна игра. – А очите му казваха: Една шибана дума за случилото се и ще станеш управител на мотел в Отумуа, Айова.
— Може ли да поговорим, господин Тръмбо?
Тръмбо пак въздъхна, облекчението си отиде напълно.
— Сега ли? – Той кимна към още пълната си чаша, изискан коктейл с плодове и чадърче.
— Ако нямате нищо против, сър. – Гласът на Картър издаваше, че е на ръба на… нещо. Паника вероятно. Неподчинение може би.
Тръмбо изсумтя, извини се на Сато и тръгна с управителя. Прекосиха терасата на клуба по посока на тенис кортовете, където нямаше да ги чуят.
— Виж какво, Картър – започна Тръмбо, – ако настояваш да се обадим на ченгетата сега, да ти е ясно, че тая няма да стане. Твърде много е заложено на шиба…
— Не е това – каза Стивън Ридъл Картър с някак монотонен глас. – Господин Брайънт ме заведе да ми покаже ръката, но тя не беше там.
— Не е била там? – попита Тръмбо.
— Не беше – каза Картър.
— Мамка му. – Байрон Тръмбо продължи замислено: – Това се казва новина. Е, може би раците или нещо друго…
— Не – прекъсна го управителят. – Не това е новината.
Тръмбо изви вежди и зачака.
— Новината е, че изчезна господин Уилс.
— Кой?
— Господин Уилс… Конрад Уилс… щатният ни астроном.
— Кога? – попита Тръмбо.
— По някое време тази сутрин. Видели го на закуска. Не се появил на срещата на персонала на обяд.
— Къде? – попита Тръмбо.
— Почти сигурно в катакомбите…
— Какво?
— Катакомбите – повтори Стивън Ридъл Картър. – Така персоналът нарича сервизните тунели.
— И откъде знаят, че е изчезнал там? – попита Тръмбо.
— Офисът му… ами, ще трябва да ви покажа, господин Тръмбо. Шефът на охраната Дилън е долу. Ужасно е, ужасно…
Тръмбо бе на косъм да зашлеви управителя или да го потупа по гърба, преди той да се е разревал. Но не го направи.
— Е, всъщност нямаме нужда от щатен астроном ден-два, нали? Имам предвид, че все пак тази вечер няма да има затъмнение или нещо такова, нали?
Стивън Ридъл Картър се втренчи ужасен в него. Тръмбо за първи път забеляза, че сивата коса всъщност е перука. Нищо чудно, че винаги е така идеално сресан, помисли си.
— Господин Тръмбо – изрече шокиран управителят.
За секунда милиардерът реши, че Картър е шокиран, защото той се взира в перуката му, но после си спомни думите си.
— О, не ме разбирай погрешно – ще търсим горкия…?
— Уилс.
— Да. Ще накараме Дилън да събере цялата охрана, за да търсят господин Уилс, и разбира се, утре ще кажем на полицията… каквото там ще им казваме… Исках да кажа само, че вероятно Уилс е решил, че нямаме нужда от него, тъй като гостите са малко и в момента не ни трябва астроном.