≈ 10 ≈
Виждал бях Везувий, но той е само играчка,
вулканче, супена тенджерка в сравнение с това.
Марк Твен, в описание на Килауеа
14 юни 1866 г.,
вулканът Килауеа
Стигнахме до Къщата при вулкана на ръба на кратера някъде преди десет вечерта. Пътят дотам бе доста зрелищен заради кървавочервеното сияние на активния вулкан, което озаряваше ниските облаци, докато накрая алената светлина не падна и върху нашата група, накара очите на конете да светят като рубини, а лицата ни заприличаха на одрани. Половин час преди да видим Къщата при вулкана, миризмата на сяра долетя с вятъра до нас. Покрих лицето си с шарф, но забелязах, че вонята сякаш не пречи на господин Клемънс.
— Не ви ли пречи миризмата? – попитах.
— Тя не е неприятна за грешник – отвърна той. Аз спрях да му обръщам внимание до края на пътя.
Осъзнах, че от известно време чувам шум от разбиващи се в скали вълни, но океанът беше вече на петдесет километра от нас. Вероятно това беше шумът от напиращата лава и парата в самите скали под краката ни. Когато приближихме, видяхме високите колони пара като усукани стълбове, подпиращи пламналия облачен таван. Макар че се бяха изкачвали дотук и преди, конете започнаха да въртят очи и запристъпваха нервно, когато приближихме кратера.
Очаквах Къщата при вулкана да е нещо като хотел и да не е такова разочарование като Къщата по средата на пътя. Човекът, който се грижеше за това необичайно заведение, излезе да ни посрещне, а няколко местни работници се погрижиха за изтощените коне. Пазачът искаше да ни отведе до единствената маса в трапезарията за късна вечеря, а после да ни покаже стаите, но макар и много изморени, ние се интересувахме само от вулкана и излязохме на верандата, която буквално виси над кратера.
— Господи! – възкликна преподобният Хеймарк, когато се приближихме до перилата, и изрече мислите на всички.
Вулканът Килауеа е с обиколка около петнайсет километра и нашата малка веранда, надвиснала над бездната, е на поне трийсет метра над повърхността на вкамененото езеро. Пазачът посочи една постройка, която нарече „наблюдателница“, малка къщичка, озарена от сиянието на кратера. И спомена, че е на пет километра от нас, от другата страна на кратера.
— Прилича на лястовиче гнездо, залепено за стрехите на катедрала – каза господин Клемънс.
Между нас и наблюдателницата вулканът бе лабиринт от яростни пукнатини, черни вулканични скали, бълващи гейзери от лава, реки от огън и кипящи колони от пара, които се издигаха чак до кървавите облаци, надвиснали над кратера като таван от червена коприна. Погледнах към смаяните си спътници и забелязах, че лицата им са алени от светлината на вулкана, очите сияеха в червено като на конете.
— Приличаме на дяволи, нали? – каза господин Клемънс и ми се усмихна.
Първият ми порив беше да пренебрегна думите му, за да не окуражавам подобни шеги, но бях така развълнувана, че отговорих:
— Като паднали ангели – казах аз. – Само че не така красиви като при Милтън, предполагам.
Господин Клемънс се засмя и погледна към огнения спектакъл. Беше запалил поредната си отвратителна пура и димът от нея бе червен като серните изпарения, надигащи се от бездната.
Макар че в по-голямата част от калдерата имаше басейни и пукнатини, реки от червена лава, сиянието идваше предимно от постоянното огнено езеро в южния край на кратера – Халемаумау, или Домът на вечния огън, както се нарича според местната митология обиталището на страховитата богиня Пеле. Макар че се намираше на пет километра от нас, това езеро бълваше повече огън и светлина от всичко останало в кратера.
— Искам да отида там – каза господин Клемънс.
Другите бяха шокирани.
— Тази нощ? – попита пазачът на хотела, очевидно ужасен.
Аз видях как огънчето на пурата на Клемънс потрепна нагоре-надолу.
— Да, тази вечер. Сега.
— Това е невъзможно – каза пазачът. – Никой водач няма да слезе в кратера.
— Защо? – попита господин Клемънс.
Пазачът се прокашля.
— Лавата е много по-активна след изригването миналата седмица. Има пътека, но в тъмното се вижда трудно – дори с фенер. Ако се отклониш от нея, може да пропаднеш през кора от изстинала лава на триста метра надолу към смъртта си.