Господин Клемънс изсумтя и извади пурата от устата си.
— На мен ще са ми достатъчни и двеста метра.
— Моля? – попита пазачът.
Господин Клемънс поклати глава.
— Все пак искам да отида. Тази нощ. Ще бъдете ли така любезен да ми дадете фенер и да ми посочите пътеката… – Той замълча и ни погледна. – Някой иска ли да ме придружи?
— Аз мисля да се наспя добре и да изчакам утрото – каза младият Макгуайър.
— Добра идея – съгласи се близнакът Смит, очевидно ужасен от мисълта да навлезе в кратера през нощта.
Изненадващо, но преподобният Хеймарк избърса лице с кърпата си и каза:
— Тъй като съм ходил там, ще дойда… да ви водя. Минавал съм по пътеката през деня. Би трябвало да я открия и нощем.
Пазачът започна да клати глава и да изтъква опасностите на тази пътека, но господин Клемънс само се усмихна още по-широко под червеникавия си мустак.
— Прекрасно – каза той. После се обърна към мен. – Госпожице Стюарт, ако не се върнем до сутринта, моля ви да разполагате с наетия от мен кон както сметнете за необходимо.
Аз изсумтях.
— Ще трябва да се разберете с друг за връщането на коня ви, господин Клемънс. Аз смятам да дойда с вас, господа.
— Но… но… уважаема – започна преподобният Хеймарк, червеното му лице се зачерви още повече.
Аз кимнах рязко, за да отхвърля всички възражения.
— Е, щом не е безразсъдно за вас, не виждам защо да е безразсъдно за трети член на групата ви. Ако все пак е безразсъдство… е, тогава всички ще бъдем глупаци.
Господин Клемънс пак лапна пурата си и видях как огънчето й подскочи.
— Права сте, да. Госпожица Стюарт ще е чудесно попълнение към Експедицията на глупаците.
Преподобният Хеймарк започна да издава някакви звуци от възмущение, но не намери думи да го изрази. И така, докато слугите бързаха да подготвят късната вечеря за господин Макгуайър и сънливия господин Смит, господин Клемънс, хриптящият свещеник и аз се приготвихме за среднощната разходка из най-зрелищното място на нашата изпълнена с изненади Земя.
Байрон Тръмбо и Стивън Ридъл Картър се срещнаха със своите шефове на охраната – Дилън за „Мауна Пеле“ Бригс за Тръмбо – пред входа към катакомбите в Голямото хале. Охранителите представляваха интересен контраст: Бригс беше висок почти два метра, плешив и огромен; Дилън беше нисък мъж с брада, безизразни очи и бързи жестове. Тръмбо ги беше наел лично и ги използваше за най-различни цели.
— Открихте ли нещо, момчета? – попита той.
И двамата поклатиха глава, но Дилън каза:
— Господин Тръмбо, имаме проблем.
Тръгнаха по рампата в отекващия тунел.
— Не знам какво искаш да кажеш – рече Тръмбо. – Освен ако не включваш в този проблем разчленените гости и липсващите астрономи.
— Не, нямам предвид това – каза Дилън. Когато Тръмбо се обърна да го изгледа кръвнишки, той продължи: – Да, те са проблем, но аз имам предвид… Ами кураторът Кукали и две дами от гостите са горе в администрацията. Казват, че видели някакво куче да тича наоколо с човешка ръка в устата.
Тръмбо спря така рязко, че другите почти се блъснаха в него.
— Куче? С ръка? Къде? – От офисите и сервизните помещения по подземния коридор го гледаха с пребледнели лица.
Дилън потърка брадата си и леко се усмихна. Явно ситуацията го развеселяваше.
— На пътеката за тичане, между южното голф игрище и брега.
— По дяволите – изпъшка Тръмбо и сниши глас, за да не го чуват по тунела. – И тримата са го видели?
— Да. Доктор Кукали и двете…
— Кукали е от персонала, нали?
— Да, отговаря за изкуството и археологията. Той е…
— Той е хавайският шибаняк, който искаше да ни съди заради скалните рисунки и езерата с риба – довърши милиардерът. – Мамка му! Наех го, за да си държи устата затворена за тях. А сега трябва да търся начин да му запуша устата и за това. Казваш, че са в офисите на администрацията?
— Щях да ги доведа тук в моя офис – каза Дилън, – но заради проблема с Уилс…
— Уилс? – попита Тръмбо, явно объркан. – Кой беше… О, да, астрономът. Стив, най-добре да отложим обиколката тук долу, докато не поговоря с Кукали и гостите…
Управителят на хотела поклати решително глава.
— Само на сто метра е, господин Тръмбо. Наистина мисля, че трябва да го видите. После аз ще отида да се разбера с господин Кукали. Кураторът ми дължи услуга.
Тръмбо изсъска през зъби.
— Добре, покажи ми шибания офис, щом е толкова важно, мамка му.