Щорите на малкия прозорец бяха затворени. На вратата пишеше „АСТРОНОМИЧЕСКА СЛУЖБА“. Картър започна да търси ключ от връзката.
— Заключих, когато дойдохме да търсим Уилс – каза той.
Тръмбо кимна. Последва Картър в малката стая. Не беше подготвен за това, което видя там.
Стаята наистина бе малка, едва четири на пет метра, и нямаше друг изход. Нямаше дори баня или дрешник – и голяма част от нея бе заета от бюрото, шкафовете и голям телескоп на триножник. Имаше николко снимки на звездите в рамки на белите стени. Единственият признак за нещо нередно бе събореното кресло зад бюрото. Както и дългата два метра и половина пукнатина на стената зад него, която се простираше от пода до тавана и от нея струеше мрак.
И кръвта.
— Господи! – прошепна Тръмбо.
Имаше кръв по съборения стол, имаше по стените, по бюрото, по хартиите на бюрото, кръв бе опръскала и единствения стол от другата страна. Артериални пръски бяха осеяли астрономическите снимки, кръв блестеше и по големия телескоп.
— Господи! – повтори Тръмбо и отстъпи към коридора. Огледа в двете посоки смътно осветения тунел и се върна в офиса на астронома. – Другите видяха ли това?
— Не – каза Картър. – Освен госпожица Уиндърмиър от счетоводството, която дошла да търси господин Уилс, защото имали среща за обяд. Тя беше тук, когато господин Дилън отключи вратата.
Това стъписа Тръмбо.
— Вратата е била заключена? – Нещо се беше случило с Уилс, докато е бил заключен в кабинета си? Той се втренчи в пукнатината на стената. Не изглеждаше достатъчно голяма, за да се провре през нея човек. – Накъде води този отвор? Какво го е причинило?
— Не знаем – каза Дилън и заобиколи зад бюрото, като извади фенерче от джоба на сакото си и освети пукнатината. Грубата скала беше покрита с… нещо. – Нали знаете, че тук земята е пълна със стари лавови тръби. Може да е нещо такова. Строителите се натъкнаха на много от тях, когато изкопаваха сервизните тунели.
Тръмбо се приближи, като се стараеше да не стъпва по кръвта по пода. Опита се да не докосва бюрото, стола, нищо.
— Да, но какво я е причинило? Не съм усетил земетресение. – Обърна се към Стивън Ридъл Картър. – Имаше ли земетресение?
Управителят беше много блед. Извърна очи от опръсканите с кръв документи на Уилс и преглътна.
— Ами… аз се обадих на доктор Хейстингс в обсерваторията на вулкана и той ме информира, че между осем сутринта и два следобед е имало повече от двайсет сеизмични събития, свързани с изригванията, но нито едно от тях не се е усетило тук… никой от работещите в катакомбите… сервизния тунел… не е усетил. – Картър се взираше в пукнатината, сякаш нещо можеше да изтече от нея. – Ако това е причинено от земетресение, то трусът е бил съвсем локален.
— Явно – каза Тръмбо и погледна към Дилън. – Защо вратата е била заключена?
Шефът на охраната се наведе и вдигна едно списание от бюрото на астронома. По отворените страници имаше кръв, но Тръмбо видя цветна снимка на гола жена, легнала по гръб с разкрачени крака.
— Супер – каза Тръмбо. – Нашият астроном обича да си удря по една преди обяд. – Погледна към Картър. – Коя е тази Уиндърмиър от счетоводството? Може да е влязла, да го е заварила да прави това и от ревност да го е накълцала със сатър или нещо такова.
Управителят само го гледаше. Накрая каза:
— Струва ми се крайно невероятно, сър. Госпожица Уиндърмиър е дошла да търси господин Дилън, след като Уилс не се появил за обяд. И припаднала, когато видяла стаята. Още е упоена в лечебницата.
— Хубаво – рече Тръмбо. – И докога можем да я държим така?
— Моля, сър? – попита Картър.
— Ами искаме и тя да си затваря устата. Не може да се прибере. Изпратете доктор Скамахорн при мен. Може да успеем да я държим заспала още ден-два.
Изражението на Стивън Ридъл Картър съвсем ясно показваше мнението му по въпроса.
Тръмбо огледа отново стаята и кимна на Бригс да се приближи.
— Какво може да причини такова нещо на човек?
Бригс сви рамене.
— Много неща, шефе. Споменахте сатър. Когато насичаш някого със сатър, има такива артериални пръски. Може и с брадва. Дори голям нож или автомат – да кажем, „Узи“ или „Мак-10“ – могат да пръснат толкова много кръв. Хората рядко си дават сметка колко много кръв има в телата ни.
Тръмбо кимна.
— Обаче има проблем – каза Дилън, очите му играеха бързо под гъстите вежди.
— Какъв? – попита Тръмбо.
— Ами сатърът, брадвата, ножът и автоматът наистина пръскат много кръв, но след тях остават тела. Или поне части от тела. – Той посочи празната стая и вдигна ръце. – Освен ако господин Уилс не е бил извлечен през тази… – Посочи с палец към назъбената пукнатина в стената зад него.