— Трябва да е бил на парчета, за да мине оттам – каза Бригс, в гласа му звучеше професионален интерес. Той също извади фенерче от джоба си, пристъпи към пукнатината и погледна вътре. – Навътре е по-широка. Прилича на тунел.
— Изпрати хора тук с чукове – нареди Тръмбо. – Да разрушат стената. Бригс, ти и Дилън проверете какво има отзад.
— Господин Тръмбо – каза шокиран Стивън Ридъл Картър. – Това е местопрестъпление. Полицията ще се вбеси, ако променим нещо. Мисля, че е противозаконно да се разрушават улики.
Тръмбо потърка челото си. Имаше ужасно главоболие.
— Стив, ние не знаем дали е местопрестъпление. Не знаем дали Уилс е мъртъв. Може да е в някой стриптийз бар в Кона, откъде да знаем. Аз виждам само съсипан офис и вероятно опасна пукнатина на стената. Трябва да се уверим, че стената е структурно стабилна. Дилън?
— Да, сър.
— Искам с Бригс да я съборите. Лично. Няма нужда да замесваме и други хора.
Дребният брадат мъж се смръщи, но Бригс изглеждаше доволен от мисълта, че ще разрушава стена.
Стивън Ридъл Картър понечи да каже нещо, но тогава се почука на вратата. Бригс отвори.
На прага стоеше Уил Брайънт, изглеждаше притеснен.
— Господин Ти, може ли за малко?
Тръмбо излезе в коридора, за да не му позволи да види касапницата. В тунела въздухът беше по-свеж.
— Имаме проблем.
Тръмбо изкриви устни.
— Сато?
— Не, те са добре. Приключват с обяда. Ще започнем следващата сесия на преговорите след час.
— Какво има тогава? – попита Тръмбо. – Още телесни части?
Уил Брайънт поклати глава.
— Самолетът на госпожа Тръмбо кацна току-що. Изпратих лимузина за нея и Кьостлър. Те резервираха апартамент тук.
Тръмбо не каза нищо. Опитваше да си представи какво точно се е провряло през пукнатината в стената, разкъсало е похотливия астроном и е завлякло частите му в скалата. Питаше се дали би могъл да примами това създание да грабне и една нюингландска кучка на име Кейтлин Съмърсби Тръмбо.
— Не това е проблемът – каза Брайънт.
Тръмбо почти се засмя.
— Нима? А какъв е проблемът?
Уил Брайънт рядко показваше притеснението си, но сега приглади назад дългата си коса и рече:
— Самолетът на Мая Ричардсън се е свързал с кулата. Ще кацне след два часа.
Тръмбо се облегна на стената. Грубият камък беше хладен и леко влажен под неговата хладна и леко влажна длан.
— Значи остава само Бики. Сигурно тя се спуска с парашут в момента.
— Дийвърс се обади от „Линдберг Фийлд“ в Сан Диего – каза Уил. – Заредили са самолета им преди час. Според летателния план трябва да кацнат в Кона в осем трийсет и осем местно време.
Байрон Тръмбо кимна и не каза нищо. Опитваше се да потисне кикота, който го обземаше. Картър, Дилън и Бригс излязоха от офиса на астронома и управителят заключи вратата.
Тръмбо сложи ръка на рамото на Уил.
— Ами, поздрави Кейтлин и онзи шибан кръвопиец Кьостлър от мое име. Дай им леи, целувки, плодове и Алии апартамента в северния край на Голямото хале. Кажи й, че ще ида да я видя още щом говоря с куратора и гостите за кучето и липсващата ръка.
Брайънт кимна с разбиране. Всички тръгнаха решително по смътно осветения коридор.
Елинор се измори да повтаря едно и също. С Пол и Корди поискаха да се срещнат с управителя, който отсъстваше, затова разговаряха с някакво брадато човече, шеф на охраната – Дилън, – който ги накара да повторят всичко пред помощника му, любезен чернокож на име Фредриксън, докато той хукна нанякъде. Пол Кукали също започваше да се отегчава от повторенията.
— Вижте – каза той, – срещнахме кучето. То имаше човешка ръка в устата си. Само това знаем. Не трябва ли да изпратите някого да го намери… както и остатъка от трупа?
Господин Фредриксън показа белоснежната си усмивка.
— Да, сър. Не се тревожете за това. Нека повторим всичко отначало. В коя посока казвате, че хукнало кучето?
— Към вулканичното поле до пътеката за бягане, откъм океана – каза Корди Стъмпф. Тя погледна евтиния си часовник. – Повтаряме едно и също повече от двайсет и четири минути. Край. Аз се връщам към ваканцията си. – Тя се изправи. Фредриксън също се изправи. Пол Кукали се изправи.
В този момент вратата се отвори и Дилън влезе с някакъв нисък агресивен тип със стари шорти и избеляла хавайска риза. Елинор веднага го позна от статиите в „Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“.
— Пол! – каза Тръмбо, пристъпи бързо напред и стисна ръката на куратора. – Отдавна не сме се виждали.
Пол Кукали отвърна на ръкостискането без особен ентусиазъм.