— Господин Тръмбо, видяхме…
— Чух, чух – каза Тръмбо и се обърна към Корди и Елинор. – Ужас. И кои са тези прекрасни дами? – Усмихна се той широко.
Корди Стъмпф пристъпи леко от крак на крак и скръсти ръце на гърдите си.
— Тези прекрасни дами са две трети от тримата, които видяха кучето да тича из имота ви с нечия ръка в устата – каза тя. – Ако питате мен, не се върти така курорт.
Усмивката на Тръмбо си остана на мястото, но започна да прилича на озъбване.
— Да, да, Дилън ми каза. – Той се обърна към куратора. – Пол, сигурен ли си, че е било човешка ръка? Понякога белите раци много приличат на…
Пол го прекъсна.
— Ръка беше. Всички я видяхме.
Тръмбо кимна, сякаш премисляше нова информация. Обърна се към жените.
— Дами, приемете личните ми извинения за този неприятен инцидент. Ще се погрижим за всичко, разбира се. И отново се извинявам за стреса и неудобството, които ви причинихме. Естествено, ще поемем всички разноски по почивката ви в „Мауна Пеле“ и ако можем да се реваншираме с още нещо заради тази неприятна случка, моля, само ни кажете и веднага ще се погрижим… Безплатно, разбира се. – И той се усмихна отново.
— Това ли беше? – попита Корди.
— Моля? – попита ухиленият Тръмбо.
— Това ли беше? Ние ви казваме, че някакво куче търчи из курорта с човешка ръка в устата, а вие ни предлагате безплатен престой и ни разкарвате?
Байрон Тръмбо въздъхна.
— Госпожице…?
— Стъмпф – каза Корди. – И съм госпожа.
— Госпожо Стъмпф. Господин Дилън и останалите, с които сте говорили за това, са много притеснени, разбира се, и ние ще намерим кучето… и каквото там още трябва да се намери. Но мислим, че знаем причината за този… ами… злощастен инцидент.
Пол, Корди и Елинор чакаха. Като че ли и господин Фредриксън чакаше.
— За нещастие, наскоро е имало случай на удавяне на няколко километра надолу по брега – каза Байрон Тръмбо. – Местен човек паднал от лодка и се удавил. Открити са части от тялото му, но… ами… акулите са го докопали и тленните му останки не са… ами… непокътнати. Има вероятност това куче… което, между другото, трябва да е бездомно, защото в „Мауна Пеле“ няма кучета… та това бездомно куче сигурно е намерило част от въпросните останки по брега и я е донесло тук. Искрено се извиняваме за причинената ви от видяното травма.
Пол Кукали се смръщи.
— Да не говорите за удавеното самоанско момче от Милолии?
Тръмбо се поколеба и погледна Дилън. Той кимна.
Пол Кукали поклати глава.
— Това беше преди три седмици. И намериха тялото на момчето на километри северно оттук. Ръката, която видяхме днес, беше на бял мъж.
Шефът на охраната, Дилън, изсумтя.
— След като престои във водата, тялото…
— Знам – каза Пол. – Но тази ръка не беше бяла и подпухнала. Имаше тен. Не мисля, че изобщо е била във водата. И беше на бял мъж…
— Не виждам причина да притесняваме повече дамите – каза Тръмбо и кимна към тях. – Сигурен съм, че госпожа Стъмпф и госпожа…
— Пери – каза Елинор. – Госпожица.
— Сигурен съм, че госпожа Стъмпф и госпожица Пери предпочитат да се върнат към почивката си, докато ние обсъдим нещата. – Тръмбо извади две картички от визитника си и започна да пише на тях. – Дами, ако покажете тези картички на Лари в Корабокрушенския бар, той ще ви направи любимата ми напитка… тайна рецепта… нарича се Пламъците на Пеле. За сметка на курорта, разбира се.
Корди погледна картичката и вдигна очи към милиардера.
— Това хубаво, Тръмбо, но трябва да ти кажа, че на мен и без това всичко ми е безплатно. Спечелих тая ваканция на конкурса „Почивка с милионер“. От щата Илинойс.
— О, да – каза Байрон Тръмбо, усмивката още не слизаше от лицето му. – Красив щат е Илинойс. Познавам добре един от вашите сенатори.
Корди вдигна рязко глава.
— Така ли? Кой?
— Ами старши сенатор – каза милиардерът, сякаш бе сигурен, че тази бледа пълна жена няма да знае името му. – Сенатор Харлън.
Корди Стъмпф се засмя.
— Е, значи ставаме двама.
— Моля? – попита Тръмбо.
— Няма значение. – Тя погледна към Елинор. – Писна ли ти вече от тая глупост?
Елинор кимна, но се поколеба за миг. Погледна към шефа на охраната и към собственика.
— Наистина видяхме ръка. Изглеждаше чисто отрязана… почти хирургически. И Пол е прав… беше ръка на бял човек, с маникюр, и не изглеждаше да е стояла във водата.
Тръмбо кимна изморено, усмивката му повяхваше.
— Госпожице Пери…
Елинор чакаше.
— Искам да ви помоля за лична услуга – моля и двете ви да не споменавате това пред другите гости. Те ще се разстроят… без причина. Уверявам ви, че ще стигнем до дъното на тази история.