— Готов съм – каза той.
Пит Бригс вдигна чука и замахна с всички сили към стената.
Елинор погледа залеза над океана от плажа близо до нейното хале и после тръгна към Корабокрушенския бар, за да пийне нещо. Там имаше неколцина гости, заели само няколко от многото маси под сламения покрив на бара или по плочите на терасата с изглед към плажа. Елинор се настани в края на терасата, поръча си джин с тоник и започна да отпива, докато небето на запад преливаше от розово в лилаво и изтляващо виолетово. Палмите се превърнаха в назъбени силуети на фона на небето.
Елинор виждаше сиянието на озарения от вулкана облак пепел на изток. Той пак бе сменил посоката и се носеше над брега на Кона. Плажът и алеите бяха празни, ако не броим един хаваец с традиционна препаска, който тичаше по алеята, понесъл дълга факла, с която палеше газените фенери и мангали. Пламъците пърхаха и съскаха на надигащия се вятър.
Тя бе потънала в мисли – за изминалия ден, за кучето и ужасната му играчка, и за странната й мисия тук, – когато внезапно вдигна глава и видя, че Корди Стъмпф стои до нея с бутилка бира и чаша в ръка.
— Здрасти, Нел, може ли да седна при теб?
— Разбира се – каза Елинор, като си помисли: „Нел?“ Но пък й харесваше. Всяко поколение стари моми от нейното семейство се сдобиваше с някакво прозвище на стари години – леля Кидър, леля Мити, леля Там, леля Бийни – и Елинор реши, че може да преживее „леля Нел“.
— Следобедът беше голяма лудница, нали? – каза Корди, докато отпиваше от бирата си.
Елинор кимна, още гледаше избледняващото небе.
— Тръмбо определено иска да замете тая история под килима – каза Корди. – Ченгетата не се свързаха с мен. А с теб?
— Не – каза Елинор.
— Обзалагам се, че Тръмбо дори не им се е обадил.
— Как така? – попита Елинор. Далече в морето се виждаше триъгълният силует на платноходен кораб на фона на избледняващия виолетов хоризонт. Въпреки че бе излязъл вятър, океанът изглеждаше съвсем спокоен, вълните едва се плискаха по пясъка на петдесетина крачки от тях.
Корди сви рамене.
— Вероятно иска да избегне скандала.
Елинор се обърна да я погледне.
— И как ще го направи? Ние все ще кажем на някого. Можем да се обадим на полицията тази нощ… още сега.
Корди си наля още бира, отпи и облиза пяната от тънките си устни.
— Да, но няма да го направим. Ние сме на почивка.
Елинор не разбра дали тя се шегува.
— Освен това – продължи Корди – мисля, че Тръмбо се опитва да продаде курорта. Може би иска само да отложи новините, докато се отърве от жълтурите, които го видях да развежда сутринта.
Елинор се смръщи на „жълтурите“ и каза:
— Ти какво знаеш за Байрон Тръмбо?
— Каквото съм чела в „Нашънъл Инкуайърър“ и „Кърънт Ъфеър“ – каза Корди. – Не знаеш ли за проблемите с жена му и любовницата?
Елинор поклати глава.
— По-зле е от стария Доналд Тръмп преди няколко години с онази, как беше там. Тръмбо се развежда с жена си, която била умна – тя му помогнала да създаде империята си – или поне така казват адвокатите й. А после той започнал да се развява с онзи супермодел…
— Мая Ричардсън – каза Елинор и допи джина си с тоник.
Корди се усмихна.
— Значи си чела клюкарниците.
— Само преглеждам заглавията, докато чакам на опашката в супермаркета.
— Аха. Е, добре. Та в „Кърънт Ъфеър“ казват, че Тръмбо имал нова връзка с по-млад модел. За която Мая още не била разбрала. – Тя махна на сервитьора. Когато младежът се приближи, Корди му показа визитката, която им осигуряваше безплатни напитки до края на престоя им, и каза: – Ще опитаме от любимата напитка на господин Тръмбо. Плавниците на Пеле.
— Имате предвид Пламъците на Пеле – каза сервитьорът. Беше рус, красив и потъмнял от слънцето.
— Добре де. Донеси две – каза Корди. И огледа задника му, докато той се отдалечаваше.
— Не знам дали трябва да смесвам питиетата – каза Елинор.
Корди изви вежди.
— О, ама и ти ли искаш? – Изчака малко и се усмихна. – Е, имаш ли апетит след това, което видяхме днес?
Елинор се поколеба.
— Вече започвам да се съмнявам в това, което видяхме днес.
— О, изобщо не се съмнявай – каза Корди. – Видяхме каквото видяхме. Виждала съм и по-странни неща.
Елинор понечи да я попита какви са тези странни неща, но Корди заговори отново:
— А огледа ли кучето?
— Видях само, че е черно – каза Елинор. – И голямо. Като едър лабрадор.
Корди се наведе към нея.