— Това не беше ли лава? – попита Корди. Тя си сложи очила с черни рамки, за да прочете менюто.
— Не – каза Пол. – Лавата е а’а. А’у е марлин, или вид риба меч. Много скъпа, но отлична.
Корди остави менюто.
— Ами добре. Аз не плащам, както е казвал собственикът на бардака. Плаща Тръмбо. Ще взема а’у.
Пол също си поръча това, а Елинор се спря на улуа, голяма риба с плоска глава, която бе опитвала под различни имена в Южна Америка и навсякъде по света.
Сервитьорът ги попита дали искат нещо за пиене и преди някой да откаже, Корди поръча за всички Пламъците на Пеле. След малко разговорът се насочи към работата на Елинор.
— След като се занимаваш с философите на Просвещението – каза Пол, – вероятно митопоетичната вселена на моите предци ти се струва странна.
— Изобщо – каза Елинор. – Философите отричат митопоетичното светоусещане на онези преди тях – както при християнството и юдаизма, – но се опитват да се върнат към една по същество езическа гледна точка към света. – Тя отпиваше от червената напитка и се усмихна, когато из нея се разля топлина. – Е, разбира се, с рационалистки уклон.
— Да – каза Пол, – със стремеж към рационалното и научното.
Елинор кимна.
— За философите това митопоетично светоусещане е било воал, който трябва да бъде разкъсан от систематичното критично мислене, което е установено от гърците и наложено от римляните.
Корди Стъмпф ги наблюдаваше като зрител на тенис мач.
— Но митопоетичното съзнание е фаза, която трябва да се премине – настоя Пол, докато ровеше из салатата си. – Воал, който не само скрива, но и защитава.
Елинор кимна отново.
— Да. Но със загубата на този воал ние губим и пъстрия блясък на непосредствеността, вид персонификация, която напоява всичко – във вашата древна култура и в моята също – с вълнението на това да познаваш нещата като живи сили.
— Вашата древна култура? – попита Пол.
— Предхристиянска Европа – каза Елинор. – Мистичните шотландци. Имам малко индианска кръв също… сиукси, струва ми се.
— И все пак за хавайците всичко е жива сила… източник на мана. Трудно мога да си представя Дидро или Волтер, Лесинг, Русо или Дейвид Хюм да възприемат подобно епистемологично светоусещане.
Сервитьорът отнесе чиниите от салатите. Тримата отпиваха вода от чаши с високи столчета. Зад отворените прозорци прибоят силно бучеше заради вятъра и този шум бе странно приспивен, като шумоленето на палмите.
— Борбата между митопоетичното и рационалното със сигурност започва преди ерата на Просвещението – каза Елинор, докато усещаше как топлината на глупавия коктейл изпълва вече цялото й тяло. Част от ума й казваше, че е странно да е с копринена блуза с къси ръкави и да вечеря на отворени прозорци под топлия вятър във все пак зимна вечер. – При Лукреций, в De rerum natura, постоянно се повтаря темата, че мракът на съзнанието може да бъде прогонен единствено от лъчите на слънцето, от ярките лъчи на деня; единствено познанието за същността на нещата пропъжда мрака.
Пол пак се усмихна:
— И все пак древните хавайци, които са живели по тези брегове преди петнайсет века, са познавали добре природата – растенията, животните, морските създания и вулканите.
Корди се беше навела напред, сякаш очакваше възможност да се включи в разговора, и сега каза:
— Разкажи ни за вулкана.
Пол Кукали примигна.
— Килауеа или Мауна Лоа?
— И за двата.
— Необичайно е да са така активни едновременно – отвърна кураторът. – Хората на Големия остров са свикнали с изригванията. Те са почти постоянни и обикновено заплашват само постройките, издигнати на глупаво избрани места.
— А „Мауна Пеле“ на глупаво място ли е? – попита Корди.
Пол се поколеба за секунда.
— Не и според повечето проучвания. В този район е имало вулканична активност… дори потоци лава… но не и през този век. Ето, дори по време на силна активност оттук се виждат само облакът пепел и отразената светлина.
Корди допи коктейла си.
— Веднъж гледах един филм… мисля, че беше с Пол Нюман, Ърнест Брогнайн и Джеймс Францискус, и още доста звезди, които обикновено участваха в старите филми за бедствия като „Ад под небето“ и „Летище“… и ставаше дума точно за тропически курорт, който е залят от лава.
Пол и Елинор чакаха тя да стигне до важното.
— Е – каза след малко Корди, – ами стори ми се, че има връзка с разговора.
Пол поклати глава.
— Беше грешка да строят „Мауна Пеле“ но не мисля, че лавата ще го залее скоро. – Изрече го почти със съжаление.
— Бих искала да видя вулканите отблизо – чу се Елинор да казва. Явно коктейлите я бяха хванали повече, отколкото предполагаше.