Много странен ден. Толкова съм изтощена от случилото се през нощта и от безумните решения днес, че почти нямам сили да пиша.
Ако снощи изобщо съм спала, то беше на пресекулки, откъслечни сънища за Бездната и кошмари за демони. Всички станахме рано, дори и тримата, които бродихме през кратера, за да чуем още за ужасното изпитание на петимата мисионери, които се бяха укрили тук след бягството си от Хило.
Господин Клемънс, преподобният Хеймарк, Ханануи и аз се върнахме в Къщата при вулкана малко преди изгрев. Тримата бяхме така изтощени от преживяното, че дори нямахме сили да говорим, но с изумление установихме, че Къщата на вулкана свети и е пълна с разговарящи хора.
Ханануи не беше преувеличил сериозността на положението. Петимата членове на мисията в Кона – три жени, младо момче и старец – бяха пристигнали посред нощ с двама местни християни, които бяха рискували живота си, за да отведат хаоли (белите хора) до сигурността на вулкана. Имаше и по-лесни пътища до Хило – една пътека минаваше по седловината между великите вулкани Мауна Кеа и Мауна Лоа и бе най-краткият път, – но мисионерите били сигурни, че там ще ги чака засада, затова тръгнали по много по-дългия и по-труден маршрут.
Трябваше да спомена имената на бежанците: госпожица Чарити Уистър (сестра на преподобния Уистър от Кона), господин Езра Уистър (баща на преподобния Уистър), госпожа Констънс Стантън (омъжената дъщеря на господин Уистър), десетгодишният й син Тиодор и госпожа Тейлър, сестра на помощника на пастора в мисията. Всички бяха много разстроени, но госпожа Стантън успя да ни разкаже за ужасните събития преди две нощи, които бяха принудили групата им да поеме по склоновете на вулкана.
Изглежда, преподобният Уистър (когото преподобният Хеймарк срещнал за кратко в Хонолулу) и групата мисионерски семейства пристигнали в Кона преди десет месеца. Макар диваците по този обрасъл с джунгла бряг, според госпожа Стантън, да имали огромна нужда от спасение, в Кона вече имало християнска общност. Преподобният Хеймарк по-късно обясни, че там била църквата на прочутия преподобен Тайтъс Коун, приятел и съветник на още по-прочутия преподобен „Отец“ Лайман от Хило. Дори аз бях чувала за господин Коун по време на престоя си в Хило: този забележителен пастор неведнъж, а няколко пъти беше изминавал пеша и с кану дългата петстотин километра обиколка на острова, за да основава църкви, и покръстил по негови думи дванайсет хиляди възрастни и четири хиляди деца в християнската вяра. Поради това местните били предани на преподобния Коун и наследниците му и създавали трудности на простичката варосана църква с по-суровите (госпожа Стантън ги нарече „не така либерални“) проповеди на преподобния Уистър. След десет месеца усилия на своята християнска нива преподобният Уистър и поддръжниците му успели да спасят само една-единствена хавайска душа – и дори той извършил отстъпничество, като отишъл на някакъв езически празник и се наложило преподобният Уистър да го отлъчи от Църквата. Общо взето, мисията на Уистър в Кона изглеждала като провал. Затова само преди месец преподобният У. отвел жена си, сестра си, дъщеря си, зет си и още две семейства бели християни и изоставил първата църква, като се преместил на юг по брега на Кона към не така посещавани региони южно от залива Кеалакекуа, където през 1779 година бил заклан капитан Кук.
Госпожа Стантън ни разказа с огорчение тези факти, сякаш Съдбата се бе отнесла много несправедливо с баща й и семейството му. (Господин Стантън, съпругът й, също се обучавал за свещеник и изглежда, баща й, преподобният Уистър, имал някакво влияние в Амхърст, Масачусетс, откъдето идва тази изстрадала мисионерска трупа.)
Отначало присаждането изглеждало успешно. Хавайците от крайбрежните села сред пустите вулканични полета недолюбвали особено преподобния Коун и поне идвали всяка неделя да слушат пламените и сурови проповеди на преподобния Уистър.
И наистина, неговата особена огнена риторика като че ли допаднала на тези езичници, които буквално живеели в сянката на яростта на вулкана. Бих дръзнала да предположа, че повишената активност на Килауеа през изминалия месец – която всъщност ме доведе на този остров – също е засилила очарованието на преподобния Уистър в очите на изплашените местни.
После, преди две седмици, започнали заплахите. Госпожа Стантън ни разказа за тормоза, на който местните почитатели на Пеле – огнената богиня, която споменах в тези бележки – подложили християнските семейства, които тъкмо се заселили в този край на Южен Кона. Църквата, обясни госпожа Уистър през сълзи, още се строяла.