После пак мръкнало. И отново преподобният Уистър, ужасената му съпруга, старият му, вече изкуфял баща, дъщеря му и внукът му, сестра му и мълчаливата госпожа Тейлър изтърпели шумовете, сумтенето, рева и дращенето. Накрая, както местните обясниха на собственика, жените, детето и дядото спели във втората стая на къщата, когато от стаята, където били преподобният Уистър и съпругата му, се чул ужасен шум. Писъци. Нечовешки писъци. Изстрел на мускет. И пак писъци. Госпожа Стантън се опитала да отвори вратата, но в този миг приятелски настроени местни нахлули през задната стена и измъкнали шокираните оцелели, като ги подкарали по пътека през полето от лава в мрака на нощта. Зад тях църквата и къщата вече горели. Стигнали до Къщата при вулкана след четирийсет часа пътуване по един от най-опасните терени в света. Нямало и помен от преследвачи, макар че водачите докладвали за странни шумове сред вулканичните полета и призрачни сияния в скалите зад тях.
И това бе краят на историята им. Тя беше достатъчно ужасна, за да накара господата Макгуайър и Смит да започнат да се уговорят с Ханануи за незабавно заминаване към Хило. Собственикът също реши да си тръгне тази сутрин, заключи Къщата на вулкана и я остави на милостта на ветровете и серните изпарения. Местните – слугите в къщата и двамата верни водачи на християните – бяха ужасени от мисълта, че пак ще пътуват нощем, но все пак бяха готови да го сторят, ако така ще се отдалечат от ужасите по брега на Кона.
Само преди минути, докато всички приключваха с приготовленията си за път, с изумление чух как господин Клемънс казва на преподобния Хеймарк на верандата:
— Аз няма да се върна в Хило с вас. Трябва да разбера какво става. Каквато и да е истината за тези ужасни събития – подозирам, че не е нищо свръхестествено, а отмъщението на някой разгневен селски шаман, – тя ще се превърне в по-голяма сензация дори от потъването на „Стършел“!
Преподобният Хеймарк се смръщи при това така егоистинно отношение към трагедията, но после ме изненада с думите:
— Аз ще дойда с вас. Ханануи, Макгуайър, собственикът, Смит и останалите могат да отведат жените надолу към Хило.
Кореспондентът очевидно също беше изненадан от думите му и обяви готовността си да се изправи сам срещу опасността. Преподобният Хеймарк настръхна.
— Аз няма да ви пазя, сър. Познавам преподобния Уистър и зет му от Хонолулу. Все още не сме сигурни какво ги е сполетяло. Голяма част от тези приказки са плод на женска паника и местни суеверия. Длъжен съм пред преподобния Уистър и останалите да разбера дали може да се направи нещо. Ако не друго, те заслужават поне християнско погребение. Сигурен съм, че ще изпратят бърза шхуна от Хило, която ще пристигне малко след като ние стигнем там. Не би трябвало да има голяма опасност.
Двамата си стиснаха ръцете. Аз отидох в стаята си и си събрах багажа, като си обух най-здравите ботуши и облякох най-дебелата пола за езда. Господин Клемънс и преподобният Хеймарк още не знаеха това, но аз щях да ги придружа към брега на Кона.
Сато и хората му се оттеглиха в апартаментите си след безкрайната вечеря и към десет и половина Байрон Тръмбо вече беше свободен да се оправя с бедствията. С Уил Брайънт се качиха с асансьора при госпожа Тръмбо и адвоката й в северната страна на Голямото хале. Пред апартамента Тръмбо докосна Уил по ръката.
— Пет минути. Не повече, по дяволите. Измисли нещо спешно… не ми пука какво. Пет минути. – Уил Брайънт кимна и изчезна зад саксиите с растения.
Тръмбо натисна звънеца на апартамента, като си залепи възможно най-дружеската физиономия, на която бе способен тази нощ. Майрън Кьостлър отвори вратата. Рошавата сива коса на адвоката беше вързана на обичайната конска опашка и той бе облечен с дебел пухкав халат със знака на „Мауна Пеле“. Държеше чаша, в която като че ли имаше доста скоч.
Тръмбо заряза дружеската физиономия.
— Май си се разположил удобно вече, а, Майрън? С Кейт изпробвахте ли джакузито?
Адвокатът се усмихна лукаво.
— Тя те очаква.
— Да – каза Тръмбо и влезе в апартамента. Там всичко беше блестяща кожа и мек памук. Мраморните плочи и дебелите персийски килими като че ли излъчваха своя светлина. Бурните ветрове къдреха дългите завеси пред френските прозорци на западната стена. Тръмбо чуваше дъжда и усещаше миризмата на полир и сандалово дърво.
— Къде е тя?
— На терасата.
За съжаление на Тръмбо, адвокатът го последва на покритата тераса. Гледката тук през деня беше на север, към склона на Мауна Лоа и белия връх на Мауна Кеа зад него. Нощем се виждаха само върховете на люлеещите се палми, озарявани от мълниите.